Не след дълго отсреща се обади майор Пан и Бухала запита направо:
— Кажи ми какво ново научи?
Също без предисловия Пан разказа съдържанието на записания телефонен разговор между Фен Дун и Вей Гаофан.
— Останало е само едно оригинално копие от митническата декларация на „Императрицата“ и то е в ръцете на Юй Юнфу и съпругата му Ли Куони.
Ню задържа дъха си, смачка цигарата с палец.
— Добре. Какво друго?
— Ралф Макдърмид ще плати два милиона долара, за да го купи от тях.
Майорът описа предстоящата среща при Спящия Буда.
Бухала слушаше внимателно, а мозъчният му процес препускаше. Замъглената ситуация бавно започваше да се прояснява. Американският президент иска именно този документ… иска го и той самият — Бухала. Обективното доказателство. Вей Гаофан го знае и затова пък търси начини да го унищожи. В същото време онези две пионки в голямата игра — Юй и Ли — отчаяно се опитват да се измъкнат от ужасното си положение. А прекалено богатият магнат Макдърмид също търси конфронтационното решение. Макар че Ню не е все още сигурен относно Макдърмидовите механизми за ескалация на кризата. Но да, щом като е готов да плати едно малко състояние, за да задържи документа за себе си, да… А между тези три страни като плъх се движи мръсникът Фен Дун — ужким служи на Макдърмид, ужким работи за Юй Юнфу, но истински е верен само на Вей Гаофан. Но дали и на него е верен?
Фен е боклук. Абсолютен. Но Ралф Макдърмид и Вей Гаофан са още по-долни. И трябва да бъдат спрени, защото току-виж отново разпалили подобие на студената война. Или нова гореща.
Мислеше, но продължаваше да слуша и доклада на Пан. Четеше и мислите му: сега — на края — не се опитва да задържи нищо от информацията, която е изровил. Значи е решил да застане на неговата — на Ню — страна. На него да бъде абсолютно лоялен. Добре. Това в китайската култура може да означава разни неща — например най-сърдечен комплимент, но също и крайна уязвимост.
— Добре, майоре, напълно разбирам — рече Ню на глас. — Може би дори по-добре и от теб самия. Благодаря за точните усилия. Ти няма ли да летиш за Дацзу?
— Полетът ми е след 20 минути.
— Тогава добре запомни: наблюдавай, но не се намесвай… освен ако не се стигне до крайност.
Поколеба се за миг дали да бъде по-конкретен, усещайки огромната тежест на стъпката, която прави, и завърши така:
— Стигне ли се до крайност, упълномощавам те да помогнеш на Ли Куони и на полковник Смит. Значи документът трябва да попадне или в тебе, или в него. Това е императивно нареждане.
Настъпи мъчителна тишина.
— Това заповед ли е, сър?
— Приеми го така. Ако ти се наложи, ще покажеш писмените ми инструкции. Ти работиш само за мен, ползваш се с пълната ми протекция.
И точка. Сега вече връщане назад няма. Или той, или Вей Гаофан. Напред към неизвестното бъдеще или назад към неработещо минало. И всичко зависи от чужди ръце. Напрегна воля да потисне нормалната си реакция да потрепери. Но това е положението. Мъдрият винаги знае на кого да се довери.
Глава трийсет и осма
Дацзу
Джон се събуди внезапно с потиснат страх — човек затиснат нейде в незнайна тъма, дълбоко под земята. Това бе първото клаустрофобично усещане и то предизвика бурна реакция. Видя се сред множество тела, същински сардини в кутийка. Измъкна беретата, скочи в леглото, а ръката му описа яростна дъга. Сетне се опомни, разбра къде е. Въздухът тежеше, миришеше на изпотени тела, бе топло и спарено. Макар че сега в мазето нямаше повече от шепа хора. И те спяха, другите бяха излезли по-рано. Отсъстваше и Ашгар.
Сърцето му лудо тупаше, докато сваляше оръжието. Погледна си часовника. Показваше 14,06 часа. Бе спал повече от девет часа. Обичайно не можеше да изкара и седем.
Внимателно стана, за да не буди другите. Разстъпи се и се протегна. Мускулите го боляха, ставите тук и там изщракаха. Но физическото му състояние бе значително подобрено, чувстваше се във форма. Е, ребрата малко прищракват, но остра болка няма. Лицето го усещаше добре. Сигурно скоро ще започне да сърби, особено изпоти ли се. Е, няма нищо фатално.
Тръгна към изхода почти на пръсти. На върха на стълбището повдигна капака и се изкачи в горното помещение на пристройката. Тук стоеше друг часови, през прозореца долови движение на двора. Излезе навън, като потискаше предчувствията си за предстоящата операция. То май-май отдавна не бе ходил и пеша.