Слънцето бе понапекло, небето синееше порцеланово, кротък ветрец поклащаше върбите и храстите. На платнища из двора бяха разхвърлени да съхнат чушки, земята изглеждаше като покрита с червен килим. Пиперливият им възлютив аромат изпълваше въздуха, напомняйки, че тук е Съчуан, известна с пикантериите на кухнята.
Завари Ашгар в кухнята, пиеше врял чай с мляко, както англичаните. Уйгурът го изгледа учудено и запита:
— Защо си станал? Какъв зор имаш сега?
— Девет часа са ми предостатъчни, за Бога — отвърна Смит.
— Не и ако ги смяташ като сън за пет дни.
— Е, подремвал съм от време на време.
— Аха, само се погледни на какво си замязал. На неспало сламено чучело. С това лице можеш да се явиш на Вси светии без маска, всички ще ти завидят.
Джон се усмихна и махна с ръка.
— Виж, я зарежи темата. По-добре кажи можеш ли да ми намериш подходящ телефон? Не ми се ще да изкушавам съдбата с клетъчния телефон — току-виж някой следи района.
— В съседната стая.
Джон влезе, веднага забеляза апарата. Използва дадената му от Клайн карта, набра неговия номер. Но и този ход беше рискован — може би ДОБ подслушва и наземните линии?
— Клайн слуша — рече глас отсреща.
Джон реагира светкавично, гласът му се промени, заговори на колеблив, полуразвален английски.
— Чичо Фреди, ти ли си? Ей, толкова време не сме се чували. Как е в Америка? Леля Лили харесва ли я?
Леля Лили бе кодова фраза за възможно подслушване.
— О, племеннико Мао, как си? Всичко е наред. Какво става с твоите дела?
— Наложи се да отложим първото, ама пък може да ги решим и двете заедно.
Отсреща замълчаха, в отговора прозвуча известно колебание и нотка на недоволство.
— Хм, съжалявам. Но да не се провали и второто?
Фред бе загрижен, намекваше, че при най-малката заплаха в лагерния затвор по-добре е да се откажат. Приоритет си оставаше срещата при Спящия Буда.
— Е, и аз се безпокоя, ама ще видим. Ще внимавам.
Отново кратка пауза и Клайн смени тактиката.
— Виж, най-добре се обади веднага, да не се безпокоим тук. Тревожим се, знаеш. Ти видя ли се с братовчеда Син Бао?
— Ами да, на гости съм му. В неговата къща.
— Е, това е хубаво. Сигурно се радвате на срещата. Май доста ти струва, а, Мао? Обещавам утре заран веднага да напиша дълго писмо.
— Ще го чакам с нетърпение. И ми е по-леко, сега като чух уважавания ти глас — рече Смит и прекъсна.
Ашгар се обади от кухнята.
— Е, и?
— Приоритетите остават същите — отвърна Джон, завръщайки се при него. — Намеря ли декларацията, незабавно трябва да се обадя на Клайн.
— Бедният Дейвид Тейър…
— О, не и ако можем да си го позволим. Ще направим всичко възможно. Ти надникна ли около Спящия Буда?
— Разбира се, изчерпателно — усмихна се Ашгар и извади тесте карти. — Оставих десетима от най-добрите момчета там, те имат уоки-токита. Я похапни, пък аз ще ти разказвам. Сетне ще хвърлим едно покерче на две ръце. Ако не го знаеш, ще те науча.
— Искаш да ме обереш, а?
— О, не, не — невинно се усмихна Махмут. — В училище съм го учил, абсолютен аматьор съм. Колкото да убием времето.
За миг в гласа му се появиха напрежение и по-остри нотки, но много бързо изчезнаха.
— Добре — засмя се Смит, така и така вече нямаше да спи. — Обаче двудоларов лимит или колкото си е там във вашите пари? Чист покер, без номера, нали? Отивам да си измия лицето и започваме.
Знаеше, че вероятно Ашгар ще го премята, но какво толкова? Трябваше да убият времето някак си — шест часа, през които да запазят нервите стабилни. Сетне ще се стъмни и ще дойде време за операцията…
Понеделник, 18 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Фред Клайн пушеше като комин, в стаята кръжеше синкава мъгла, климатичната инсталация не успяваше да насмогне. И в този миг влезе президентът Кастила.
Седна сковано на стола, раменете му вдървени, челюстите като каменни.
— Няма ли новини? — запита без въведение, без поздрав.
Но и Клайн бе в същото отвратително настроение. Изтупа лулата и я остави на бюрото, скръсти ръце и рече:
— Петима от най-добрите ми финансисти и корпоративни експерти работиха ден и нощ по темата. И какво излезе? „Олтмън Груп“ притежава фирма за производство на оръжие, наречена „Консолидейтид Дифенс, Инкорпорейтид“. И както повечето от другите Олтмънови холдинги и тя е скрита зад планини хартия и сложни лабиринти от връзки и структурни дяволии, главата да те заболи. Клонове, асоциирани компании, холдингови фирми, сателитни компании… каквото ти дойде на ума. А собствеността минава през едни подвижни пясъци, в които няма начин да не затънеш. И все пак установихме крайния собственик.