— Е, и?
— Както вече казах, „Олтмън“ и Ралф Макдърмид притежават мажоритарните дялове в „Консолидейтид Дифенс“ и прибират дивидентите.
— Нищо особено ново. „Олтмън“ отдавна инвестира в отбраната, и то големи пари. Какво толкова интересно има в тази „Консолидейтид“?
— Ще си помислите, че се отклонявам от темата, но, моля, за миг да обсъдим мобилната артилерийска система „Протектор“. Тя бе почти утвърдена за влизане в производство, когато на върха решихте, че като тежка установка е прекалено остаряла за новия ни свят с тероризма, местните конфликти и локални войнички. И в повечето ситуации напълно излишна.
— Виж, Фред, стъпи ли на мост, „Протектор“ ще го разруши. Стигне ли до блато, трябва да спре, иначе ще затъне и без специализирана помощ вадене няма. Пренасяне по въздуха е ужасно трудно. Значи какво? Неподходяща е или още по-лошо.
— И си е точно така и към ден-днешен — съгласи се Клайн. — Обаче зад нея стои контракт за 11 милиарда долара, които просто се изпариха. Нека погледнем някои цифри: по последни данни инвестициите на „Олтмън Груп“ възлизат на 12,5 милиарда. Доста сериозни пари за частна акционерна фирма. Но пък „Олтмън“ печели добре — възвръщаемостта на вложенията при нея е 34 на сто годишно, кажи-речи за цялото последно десетилетие. И то главно при отбранителни и въздушно-космически инвестиции. Внушителни пари, нали? И мръсни. „Консолидейтид Дифенс“ е петият по големина армейски доставчик, обаче това стана известно, когато Конгресът даде пълно рамо на предложенията за инжектиране на огромни нови суми в отбраната. И когато Олтмъновото лоби пробута навсякъде прочутата си отбранителна програма и Конгресът пак й даде първоначален тласък…
Загледан втренчено в него, Кастила вдигна ръка:
— Чакай, чакай да позная… „Протектор“, нали?
— Именно. И в резултат гушкане на 237 милиона.
— И…
— И сега „Олтмън“ ще гушне още милиарди и милиарди долари, ако вие и Конгресът одобрите „Протектор“ за влизане в производство.
Президентът се изправи, разходи се, отново седна с разкривено в гримаса на отвращение лице.
— Ах, тези копелета!
— Аха, вярно е, сър. Ето къде се цели г-н Макдърмид. „Императрицата“ е само лост за натиск и манипулации. Цялата игра е нагласена да предизвика лицев сблъсък между двата континентални гиганта с ядрен капацитет. И ако му е нужно, той ще интригантства и ще ни работи извън кадър, докато не започнем война, за да докаже, че САЩ наистина имат нужда от „Протектор“. И ето, качим ли се на „Императрицата“ и конфликтът избухне, той ще си е доказал тезата. Конгресът ще започне да настоява и моли да пуснем „Протектор“ на конвейерната линия, а той ще си сложи големите пари в джоба.
Този път президентът изруга с все сила.
— Забраних да се дава гласност, защото смятах, че ще изплашим хората… а то всъщност щеше да им улесни играта…
— Да, но няма да минем метър. Макдърмид знае, че трябва да се качим на „Императрицата“, защото корабът е вече почти в иракски води.
— Боже мой — въздъхна Кастила. — Сега всичко е легнало на плещите на твоя Смит. Той не се ли е обаждал?
— Обади се, но си говорихме кодирано — поклати глава Клайн и мина на „ти“. — Недобри новини, Сам. Снощи не са успели да измъкнат баща ти. Имам предвид китайското време. Смит подсказа, че може би ще опитат и днес.
Кастила преглътна. Затвори очи, отвори ги отново.
— Утре заран по наше време, нали? Тогава ли ще направят опита?
— Да, сър. Всъщност да, ще се опитат.
— Нещо конкретно не каза ли? В смисъл има ли достатъчна помощ? Смята ли, че ще успеят?
— Съжалявам, сър. Не.
— Е, защо? Не можеше да говори свободно ли?
— Смятам, че се страхуваше да не ни подслушват. Не говореше по своя телефон, а от обикновен, а той като нищо би могъл да бъде на постоянно прослушване. Мисля си, че скокът му е минал незабелязан. Местните власти не са намерили нито парашута, нито доказателства, че той е именно там. Възможно е на предупрежденията отгоре да гледат скептично. И ако извадим късмет…
— Надявам се да си прав, Фред. Човекът има нужда от стопроцентов късмет… както и ние самите.