Кастила си погледна часовника.
— Остават му четири часа. Ще минат ужасно трудно…
Понеделник, 18 септември
Хонконг
Долорес Естевес прекоси фоайето на сградата „Олтмън“ и излезе на улицата сред влажния въздух и тълпите забързани хора. Вечерната атмосфера на Хонконг с веселите светлини обичайно я възбуждаше приятно. Не и сега. Пристъпи към бордюра и се включи в множеството хора, махащи с ръка за такси. Изведнъж минаващо такси спря точно пред нея. Удиви се на късмета и си каза: Бог се грижи за закъснелите пътници, особено за добронамерените. Качи се бързо и задъхано рече:
Долорес Естевес прекоси фоайето на сградата „Олтмън“ и излезе на улицата сред влажния въздух и тълпите забързани хора. Вечерната атмосфера на Хонконг с веселите светлини обичайно я възбуждаше приятно. Не и сега. Пристъпи към бордюра и се включи в множеството хора, махащи с ръка за такси. Изведнъж минаващо такси спря точно пред нея. Удиви се на късмета и си каза: Бог се грижи за закъснелите пътници, особено за добронамерените. Качи се бързо и задъхано рече:
Долорес Естевес прекоси фоайето на сградата „Олтмън“ и излезе на улицата сред влажния въздух и тълпите забързани хора. Вечерната атмосфера на Хонконг с веселите светлини обичайно я възбуждаше приятно. Не и сега. Пристъпи към бордюра и се включи в множеството хора, махащи с ръка за такси. Изведнъж минаващо такси спря точно пред нея. Удиви се на късмета и си каза: Бог се грижи за закъснелите пътници, особено за добронамерените. Качи се бързо и задъхано рече:
— На летището, моля.
Шофьорът включи брояча и умело се мушна в потока автомобили. Попаднаха на обичайните задръствания и няколко пресечки се движиха извънредно бавно. Тогава водачът направи рязка маневра и се пъхна в странична уличка.
— Оттук ще е по-лесно — каза й гърлено на кантонски през рамо.
И преди да чуе протестите на Долорес, ускори. Вярно бе, че тук се движеха значително по-бързо. Облегна се на седалката, беше й неспокойно, но знаеше, че няма какво да направи. Сигурно човекът знае някой по-лесен път за аерогарата. Така или иначе непременно трябва да стигне навреме, чакаше я най-главният шеф, вероятно вече и ядосан. Знаеше, че отиват на някакво си отдалечено място на име Дацзу в провинция Съчуан. Щеше да му бъде официална преводачка, а тази й нова задача едновременно я плашеше и радваше. Вземаха я, защото познаваше поне няколко от местните диалекти. Справяше се еднакво добре и с официалния език, и с кантонските разновидности, макар че вече бе усетила голямата разлика между езика на място и онзи, който говореха в китайските ресторанти на Лос Анджелис. Всъщност доста повече се опасяваше за английския. Защото колкото и да се бе старала, старият й акцент от гетото си личеше.
Изведнъж колата рязко закова, бяха завили в някаква си тъмна алейка. Гумите изскърцаха, вратата се отвори и нечии силни ръце я измъкнаха навън. Беше прекалено изплашена, за да направи каквото и да било и все пак успя да зърне лицето на жена от латиноамерикански произход. Боже как удивително прилича на нея самата! Сетне усети убождане в ръката и… потъна в блажено небитие.
Ралф Макдърмид се бе отпуснал в меката седалка на свръхлуксозния фирмен самолет, който използваше еднолично, и отпиваше от малцовото шотландско уиски. Бе специална отлежала реколта, обичаше го само с лед, без вода.
За десети път си погледна часовника и сега вече се ядоса. Къде ли се тутка шибаната му преводачка? Изпръхтя гневно, глътна остатъка и махна на стюарда да донесе нова чаша, а в същото време в просторната кабина се втурна силно задъхана хубавица. Отворил уста да изтърси злобна ругатня, Макдърмид занемя — това парче беше наистина готино. И още как! Латиноамериканска кръв, от онези с високите скули, издължени, възслаби лица, а в очите огънчета святкат. Не друго, а кръвта на ацтеките, братко мой! Пък краката й, думи няма — красота, екзотика.
— Г-н Макдърмид — изтърси тя на английски с доволно забележим акцент от лосанджелиските латиноквартали, — аз съм Долорес Естевес, вашата преводачка. Ужасно се извинявам за закъснението, но ме уведомиха буквално в последната минутка. Нали знаете, трафикът по това време е…
Какъв ти трафик, Макдърмид я оглеждаше жадно. И този особен акцент, дето звучи така секси. То у мъж такова нещо означава недостатъчно образование и може би липса на амбиции, но пък у една жена с това лице и крака… направо очарователно. Очертаваше се приятно пътуване.