— Ще го държат в карцера поне седмица. Но Ибрахим е наше момче, много печено, това е приносът му към каузата. И хайде сега, давай!
Хукнаха вдясно. В мига когато часовите заключваха Ибрахим в килията, те вече бяха под помещението. Изминаха разстоянието под него максимално бързо, излязоха на открито, мушнаха се под следващата сграда и така продължиха към целта. Водеше Ашгар, който познаваше мишената — най-отдалечената от оградата барака.
Спряха на нужното място, залегнаха, задъхани и с лудо биещи сърца. Джон усещаше болка в главата, а лицето дяволски го сърбеше, но единственото нещо, което се въртеше в съзнанието му, бе, че някъде тук наблизо е Дейвид Тейър.
Огледаха непосредствената околност — същите дъсчени пътеки, същата спечена и корава земя. И тук се появи обходна двойка с автомати. Изчакаха, щом часовите обърнаха гръб, Ашгар отново поведе Смит, този път по-бавно и значително по-тихо. Вратата пред тях изведнъж зейна, отвори се сякаш сама и напълно безшумно. Тъмна човешка фигура им направи път и незабавно затвори. Бе на около 30 години, може би повече, на дясната буза личеше белег като от стара порезна рана. Поставил пръст на устните си, мъжът ги поведе на пръсти към втора, съседна врата. Влязоха, пресякоха пълно с похъркващи мъже душно помещение. Сцената прилича на черно-бял филм по Солженицинова книга, рече си Смит.
На задната стена имаше друга врата. Мъжът им я посочи с пръст и се върна към празен нар. Джон и Ашгар се спогледаха, Махмут изведнъж се ухили широко, сякаш казваше: „Твой ред е, американски ми приятелю.“
Е, най-сетне бяха пред затворническото помещение на Дейвид Тейър. Човек от десетилетия насам официално обявен за мъртъв. Съпругата му, омъжена повторно, покойница. Вторият й мъж — най-добрият приятел на Дейвид навремето, също покойник. Синът — израсъл без истинския си баща. Всъщност какво? Тейър си беше пропуснал живота — губеха му се най-важните моменти от него. Усещайки, че става сантиментален, Джон не можа да заглуши тези мисли.
Преглътна, отвори вратата. Този мъж заслужаваше много повече от просто съжаление. Свобода, реабилитация и цялото щастие, което днешният свят би могъл да му предложи.
Откри се мъничко помещение. Две тъмни сенки — седнали на леглата си мъже — вдигнаха очи към него. И двамата държаха запалени джобни фенерчета, прикрили в шепи лъчите им. Нищо повече не успя да види, в същото време Ашгар влезе и затвори вратата.
— Киавели? — прошепна Джон.
— Смит, ти ли си? — отвърна му глас.
— Аз съм.
Сега изведнъж лумнаха и двата лъча. Затворниците бяха облечени, готови. Единият, по-млад и мускулест, брадясал, с набола по набръчканото лице сивкава четина и късо подстригана сива коса, мигом издърпа и изправи ъгловия нар. По-възрастният, също висок, възслаб, с хлътнали бузи и кокалести рамене, носеше типично маоистко яке, съответната шапка и торбести селски панталони. Под шапката се подаваше плътна бяла коса, лицето бе аристократично и дълбоко нарязано от бръчки. Лице на около осемдесетгодишен човек, познало немалко мъки и страдания. На колана на панталона му висеше наподобяваща торба кесия. Това бе готовият за път Дейвид Тейър.
— Ашгар! — обади се Киавели от ъгъла, където бе клекнал. — Имам нужда от малко помощ.
— Готово! — откликна уйгурът и с общи усилия двамата повдигнаха една от дъските на пода, изтегляйки от нея четири хлабави пирона. Отместиха и съседната, отдолу зейна отвор.
По изнуреното лице на Тейър заигра топла усмивка и той протегна ръка.
— Полковник Смит, отдавна чакам този миг. Може би трябва да кажа нещо по-смислено и тържествено, но просто съм като зашеметен.
— Истинска чест е да се запозная с вас, сър — рече Джон и здраво стисна подадената му ръка.
Бе суха, топла и леко трепереше.
— Казвам го от все сърце. Дошли сме да ви изведем оттук и много скоро вие ще сте вече свободен човек.
— За мен най-голямата придобивка на свободата ще е да се видя със сина си…
— Разбира се, сър. Президентът изпраща специални поздрави. И се надява, че много скоро ще се срещнете.
По лицето на стария затворник се разля сърдечна, широка усмивка, очите му заблестяха.
— Боже мой, надеждата ме е крепила цели 50 години. Той добре ли е?
— Доколкото ми е известно, да. Имате две внучета и те ви изпращат поздрави. Момче и момиче, вече учат в колеж. Патрик и Ейми. У дома ви очаква едно голямо семейство.
Джон се поколеба, преглътна с неудобство, стори му се, че Тейър изхлипа.