Изтрещя изстрел, звукът се отрази в околните бараки и се понесе нагоре към мрачното небе.
Джон ритна падналия в главата и го повлече под бараката. В следващия миг наблизо проехтяха гласове на китайски — интонацията бе ясна, съседните часови от караула питаха какво става. Тейър изскочи навън, високо и уверено завика в отговор, високо се изсмя. Гласовете отвърнаха нещо, сетне също избухнаха в смях.
— Налагаше се да рискувам — тихо обясни той на ужасените си другари. — Казах, че в полудрямка, без да искам, съм натиснал спусъка, за малко да си прострелям крака…
— А те? — недоверчиво прошепна Киавели.
— Викнаха, че съм идиот и да гледам да не се повтори, че ще докладват…
— На косъм от… — потри изпотено чело Смит.
— Разминахме се — натърти Ашгар, а Киавели само се усмихна.
Секунди по-късно с общи усилия вече теглеха телата към столовата, където ги чакаха двамата уйгури. Единият веднага заговори.
Преди Ашгар да отвърне, Тейър преведе:
— Казва да побързаме, преди луната да се е показала. Те ще се погрижат за телата и ще ни настигнат.
Ашгар кимна:
— Правилно. Е, хайде.
Силно приведени, затичаха назад по показания им преди от Ибрахим път, прекосиха сляпата точка и Ашгар се мушна в прохода под оградата. Изведнъж Тейър се закова на място и с неуверен вид се огледа назад, като изпаднал в транс човек. Джон изтръпна, космите на врата му настръхнаха: какво му става на този човек? Досега късметът им работеше, тепърва ли да се издънват? Побърза да каже:
— Доктор Тейър, ваш ред е, влизайте, сър…
— О, да, мой ред — прошепна унесено възрастният мъж. — Знам, да, хъм… удивително, знаете ли, сякаш нещо от мен остава тук… бях голям запалянко, виках за „Доджърс“, само че те вече не били в Бруклин, така ли?
— Сега са в Лос Анджелис — зашепна Смит и внимателно го забута към отвора. — И „Джайънтс“ напуснаха Ню Йорк, сега са в Сан Франциско. Хайде, сър, моля ви…
— „Джайънтс“ в Сан Франциско, а? Боже мой… странно, изведнъж се чувствам подмладен…
Изпъна гръб и сякаш дойде на себе си. Огледа се и направо скочи в тунела, Джон го последва с огромно облекчение. Киавели грижливо огледа терена отзад и ловко се мушна в отвора, след него и настигналите ги уйгури.
— Може ли да потичаме, сър? — запита Джон от другата страна, докато уйгурите покриваха капака и замитаха земята.
Пред тях Ашгар махаше с ръка, подканваше да побързат. Луната бе закрита от облаци, но тук-таме блестяха звезди и на Смит му се стори необичайно светло. Затичаха, Тейър се справяше забележително добре. Вече в горичката, Смит въздъхна облекчено, сякаш печелеха престижно състезание. Току-що бяха извели президентския баща от затвора. Оставаше да го опазят и прехвърлят в Америка. Шега работа — рече си той и мрачно се усмихна, докато запотеният Тейър поемаше дъх.
Изчакаха да почине. Той бършеше потта от лицето и широко се усмихваше. Заобиколиха го в неравен кръг, оглеждаха се неспокойно, въртяха очи във всички посоки. В храсталака прошумоля животинче, сигурно отиваше на север. Тейър така и не престана да се усмихва и да разтрива гърди с длани. Смит чак сега забеляза зъбите му — кафяви, тук-там наръбени или счупени. На дясната ръка два пръста бяха силно закривени, като чупени и незараснали както се полага. Може би са го измъчвали? Мина малко време, дишането му се поуспокои, гърдите вече не свистяха така. Тогава отново затичаха.
Глава четирийсета
Понеделник, 18 септември
Вашингтон, федерален окръг Колумбия
Цареше настроение напълно в тон с наподобяващото гробница помещение на ситуационния център. Напрежението сякаш гризеше и без това опънатите до крайност нерви на присъстващите. Заседанието течеше вече цяла сутрин с участието на целия Съвет на началник-щабовете, съветника по въпросите на националната сигурност, вицепрезидента, държавния секретар, министъра на отбраната, Чарлс Аурей, други отговорни лица и експерти и, разбира се, самия президент. Обсъждаха създалата се ситуация в навечерието на мига, когато трябваше да бъде взето решение дали да задържат „Императрицата“ и практически да рискуват военен сблъсък с Китай. Всеки бе докладвал за готовността на своя сектор, но военният министър Стантън донякъде отклони темата и засегна дългосрочни стратегии, допиращи се до военни въпроси и бюджети.