Тогава и генерал Гереро заговори за неотложната, както я нарече, нужда на армията от разширяване на концепцията за бързи и значително по-леки бойни сили с нещо повече. А именно доста по-тежки оръжия за продължителни кампании на големи територии и срещу мащабни военни сили. Той даде и няколко примера за въпросните оръжия, на първо място мобилната артилерийска система „Протектор“, и изтъкна, че е жизненоважно тя да бъда одобрена за влизане в производство.
— Слушай, генерале, днес твоят глас по въпроса е глас в пустиня — рече му президентът, поклащайки глава загрижено. — В момента сме изправени пред криза, където въпросните оръжия не могат да ни помогнат.
Гереро кимна в знак на съгласие.
— Прав сте, сър.
Кастила се обърна към адмирал Броуз.
— Ти имаш ли предложение по въпроса, Стивънс? Нещо, което да респектира китайците и подводницата им още преди да сме стигнали до фатална конфронтация?
— За съжаление, сър, почти нямам — мрачно призна адмиралът.
Генералът от ВВС Кели се обади:
— За Бога, Броуз, ти там не разполагаш ли с ресурса на целия Пети флот? Достатъчно е да вдигнеш един вайкинг от самолетоносачите, че дори и един хорнът ще ти свърши работа. За нула време ще им разкажеш играта.
Министър Стантън запита:
— На „Кроу“ нямаме ли вертолети за борба с подводници?
— Имаме, да. Да и на твоя въпрос, Кели. Отговорът е положителен, но вие, господа, постоянно забравяте, че проблемът не е военен, а истински политически кошмар. Наложи ли се да воюваме, имаме огромен избор от оръжия, но не е там въпросът, нали? Не съм сигурен какви точно са най-модерните оръжия на онази подводница, но ми се струва, че „Кроу“ е достатъчно добре екипиран да се справи и сам с нея. Но да нападаме първи е абсолютно противопоказано. Нали, г-н президент?
— Абсолютно — подкрепи го Кастила.
— Сега мога да предложа кръстосвач, дори съм наредил бойна готовност на „Шилох“. Появи ли се, китайците може би ще се респектират?
Президентът кимна с глава. Това се подразбираше от само себе си и съвсем не го безпокоеше. Само че не решаваше въпроса. Външно изглеждаше спокоен и излъчваше увереност, само пръстите на дясната му ръка нервно играеха по масата.
— Благодаря ти, Стивънс. Е, добре, къде стоим в момента? Опитът ни да проверим товара на „Императрицата“ с помощта на тюлените не успя. Не можем да нападнем първи, защото ще накърним имиджа си на привързана към мира и международните закони нация. На нация, прибягваща не до оръжието, а до инструментите на дипломацията. Е, това напълно изчерпва опциите пред нас, може би с изключение на една-единствена.
Направи кратка пауза, за да подбере думите си още по-внимателно, а пръстите му продължиха да играят по масата.
— Преди известно време ви намекнах, че в момента тече важна разузнавателна операция. Целта й е да получим неопровержими доказателства за истинския състав на товара. Сега заявявам, че имам значителни надежди тя да завърши успешно. И то до няколко часа.
Помещението забръмча като възбуден кошер. Емили Пауъл-Хил запита:
— Колко часа, сър?
— Е, не мога да уточня със сигурност. Но ще съобщя, че тя се извършва на китайска територия и е извънредно рискована. Сами разбирате колко трудно е да се работи на другия край на света, и то на огромни разстояния като китайските.
— Мога ли да запитам кой стои зад операцията, сър? — обади се вицепрезидентът. — Убеден съм, че всички ние тук бихме искали да отправим молитва за успеха и безопасността на участниците в нея.
— Съжалявам, Брандън. Няма да разкрия конкретни данни, нито имена. Само ще кажа, че нашият човек е близо до успеха, но колко близо, сам не зная. Което ни изправя пред просто, но потенциално ужасно опасно решение. Ако до определено време не получим очаквания сигнал от Китай, ще се наложи „Кроу“ да спре „Императрицата“ и негови сили да се качат на борда, преди съдът да е влязъл в иракски води. На практика това значи Персийския залив. Колко точно часа има дотогава, адмирал Броуз?
Шефът на Съвета на началник-щабовете си погледна часовника и отсече:
— Седем, господин президент. Плюс-минус един час.
Вторник, 19 септември