Извади деветмилиметровата берета и я постави върху протегнатата длан. Този път Тейъровата ръка не потрепна. Удивително му се стори, но беше истина. Тогава отвори вратата откъм гъсталака и тихо се измъкна. Поставяйки пръст на устата си, махна на Тейър да го последва. Измъкнаха се изпод камуфлажната мрежа и залегнаха под лимузината. Отпред луната осветяваше терена достатъчно добре. Надигнаха глави и веднага забелязаха приближаващата група — на брой по-малка от очакваното, само десет войници от НОА — Народната освободителна армия. Водеше ги пехотен капитан.
— Колко хора правят отделение в НОА? — прошепна Киавели.
— Не зная.
Но за подобни мисли нямаше и време. Киавели премести лостчето на калашника на единична стрелба и грижливо се прицели, сетне пусна изстрел. Първият в строя изрева и падна на земята, хвана се за крака и се сгърчи.
В същото време стреля и Тейър. Куршумът попадна на пътя току пред групата и вдигна гейзерче прах. Останалите девет души се изпокриха в околните гъсталаци, като извлякоха и ранения си другар. Секунди по-късно организирано отвърнаха на огъня.
— Не знаят къде сме точно — стрелят наслуки.
Нечий глас крясна остро, огънят секна.
Киавели и Тейър изчакваха, наострили уши. Рано или късно войниците ще направят опит да ги нападнат — това бе повече от сигурно. Значи колкото по-дълго ги задържат, толкова по-добре. Капитанът погледна другаря си — Тейъровото лице бе зачервено, възбудено. И той самият изпитваше типичната за бойна ситуация еуфория, а лицето му бе леко запотено.
След малко същият глас крясна отново и войниците скочиха като един, за да атакуват. Стреляха напосоки, лицата им бяха разкривени, очите се белееха под лунните лъчи. Тейър се измъкна изпод автомобила, приклекна край калника и стреля три пъти. Този път с подобрен мерник — отсреща някой изрева от болка.
— Може би ще ги отблъснем — рече той задъхано, развълнувано, сякаш отново преживява близо половинвековното си пленничество.
Нападащите потърсиха прикрития и залегнаха в паника, като този път зарязаха втория ранен да лази сам по пътя. Не са добре обучени, помисли Киавели, но всъщност това му го бяха казвали колеги множество пъти в миналото. При това нямат и боен опит. Едва ли офицерът ще ги вдигне бързо отново, колкото и да си крещи.
Двамата с Тейър лежаха, забили лица в земята, брояха минутите. Изнизаха се двайсетина минути, отсреща все така мълчаха. Изведнъж Киавели зърна кратко сребристо проблясване — нещо лъсна под лунната светлина и се скри… Не бе ли часовников циферблат? Със свито сърце, наострил уши, капитанът имаше неприятното усещане, че някой се движи към тях. Изведнъж се досети: насреща им пълзят храсти — бавно, но сигурно.
— Огън! — прошепна остро. — Стреляйте, г-н Тейър!
Този път се изправи, прикрит зад автомобила, и пусна дълъг откос. До него застана Тейър и се включи в стрелбата. Трудно им бе поради високата кола, налагаше се да се изправят на пръсти, ъгълът на огъня не бе сполучлив.
Чу се трясък и едно от стъклата на лимузината се пръсна, в нея попаднаха и още куршуми. Замириса на горещ метал. Изведнъж изтрещяха изстрели и отзад. Обграждаха ги. Някой закрещя на китайски.
Пребледнял, Тейър преведе:
— Искат да се предадем, да хвърлим оръжията, иначе ще ни убият. Но можем да…
— О, не, не можем! Абсолютно не! — възрази Киавели.
Обещал бе да опази президентския баща жив, а завръщането в затвора бе по-добър вариант от смъртта. Докато бяха живи, имаше все някакъв шанс.
— Задържаме ги вече половин час… понякога и 30 минути имат огромно значение. Сваляйте оръжието! — задъхано рече той, сам захвърли калашника и високо вдигна ръце.
Целият разтреперан, Тейър също пусна беретата на земята, постави ръце на глава — върху маовската шапка, и горчиво си рече: ех, завършиха няколкото часа свобода. На глас каза само:
— Уви!
Отпред се появиха неколцина с насочени оръжия, двамата ранени бяха с тях, подкрепяни от другари. Отзад излязоха други двама, също с готови за стрелба автомати. Неволно, чисто механично, Киавели преброи войниците. Оказа се, че в пехотното отделение на НОА имало 12 войници. Значи двама са се движили отделно. Пред тях застана капитанът с изваден пистолет и занарежда гневни думи.
— Пита кои сме — преведе Тейър. — Усеща, че сме американци. Той… о, Боже…