В същото време и той бе зърнал, макар и за кратко време, лицето на онзи висок, широкоплещест лидер на групата. Доста нетипичен, че и червенокос, но може би все пак китаец. И с още нещо разполагаше: име на неизвестен човек, надраскано на книжна салфетка.
Подреждаше багажа, когато чу стъпки в коридора. Затаи дъх и се заслуша — спряха точно пред неговата врата. Пулсът му се ускори, кръвта затупа в слепоочията. Безшумно се придвижи към вратата и залепи гръб на стената току до нея.
В същото време доктор Лян Тяннин влизаше в биомедицинския център на път към кабинета си. Пресрещна го изправена секретарката с думите:
— В кабинета ви очаква един човек, доктор Лян. Твърди, че дошъл във връзка с проведен с вас телефонен разговор. Не успях… простете, но не успях да го отклоня. Влезе, без да ме пита…
Жената седна зад малкото бюро, изгледа го гузно, наведе глава и отпусна ръце в скута. Бе млада и свежа — тъкмо такива предпочиташе Лян секретарките си.
— … никак не ми хареса…
Шефът се смръщи и я укори меко:
— Нищо, нищо, зная кой е. Извънредно високопоставен човек, към когото не бива да проявяваш неприязън така открито. Сега, като вляза, никакви телефони и посетители, моля те, докато той е тук. Разбрано?
Секретарката кимна, без да вдига очи.
В кабинета посетителят се бе загледал в папката на бюрото му, свойски облегнат на него, подсвирквайки си непринудено.
Доктор Лян заговори притеснено:
— Не се досещам какво бих могъл да добавя към вече докладваното по телефона, майор Пан.
— Най-вероятно нищо. Но нека да видим.
Майор Пан Айту бе дребен, закръглен, с меки длани, блага усмивка и тих глас. В консервативно ушит сив европейски тип костюм, папийонка на цветчета с готов възел и очила с рогови рамки. Излъчваше абсолютна кротост, като човек чужд на всякаква злина, само да не го погледнеш по-внимателно в очите. Те бяха напълно безизразни, майорът често се усмихваше, но очите му — никога, той говореше тихичко, те си оставаха пасивни, хладни, без живец. Фиксират обекта в някакво мразовито измерение. Всъщност невъзможно бе да се каже какво послание минава през тях към мозъка в даден момент.
— Обясни какво те безпокои или озадачава в този доктор Джон Смит — нареди Пан. — Въпроси ли задава?
— О, не, не. Напротив — замисли се Лян и седна на стола си зад бюрото. — Обаче има нещо в него, дето не го… например в Тайван го поканих да ни посети, отказа ми, сетне изведнъж си промени намерението и предложи да дойде, а когато го поканихме на среща в института, неочаквано се оказа много изморен. Ей такива неща… Отложи за утре.
— Смяташ, че не е изморен, така ли?
— Не мога да твърдя нищо със сигурност — но в Тайван не изглеждаше изморен. На летището в Тайпе бе весел, енергичен.
— Разкажи точно какво се случи в Тайван.
Лян подробно описа как се е обърнал с покана към Смит, как последният отклонил за друг път.
— Смяташ, че онази вечер не е имал друг ангажимент, така ли?
Лян изцъка с език, замисли се:
— Ами… просто бе хлъзгав, така да се каже, все се измъкваше. Знаете как е с човек, който е бил изненадан и се опитва да ви откаже най-любезно… то е въпрос на усет, нали?
Пан кимна, но то бе по-скоро на себе си, отколкото на учения.
— А ти каза, че ще го потърсиш отново, в по-удобен момент?
— Да.
В майора имаше нещо магнетично, може би умението да изчаква, загледан в събеседника си с тези очи, а то принуждаваше хората да говорят още и още, да кажат всичко, което знаят. И винаги постигаше своето, изстисквайки обекта като лимон.
— Стори ми се, че това е най-правилният подход за момента. Работата му в АИМИИБ е много важна за нас. Нужно е да разберем какво и как точно работят. Сигурно ще помогне на собствената ни работа.
— Значи е истински учен?
— О, да, при това много добър.
— Но е и армейски офицер?
— Мисля, че да. Полковник.
— Подполковник — поправи го Пан ужким разсеяно, но очите му не се отделяха от лицето на Лян. — След обаждането ти прегледах някои документи. В миналото му има някои странни случки.
— Странни ли? Какво искате да кажете?
— Дупки. Празни места във времето. Обичайно са обяснени с думите „служебен отпуск“ — военния термин за ваканция, да речем. Особено прави впечатление случаят със смъртта на годеницата му. Заразила се със същия вирус, върху който работела.