Последните слова преведе почти заеквайки:
— Настоява да кажем дали сме част от шпионския екип на полковник Смит.
Пред статуята на Спящия Буда се търкаляха труповете на голяма част от групата на Фен Дун. Не всички бяха мъртви — неколцина, включително и предводителят, успяха да намерят прикритие и спорадично стреляха, макар и немощно.
— Прекрати огъня — нареди Джон на Ашгар.
— Сигурен ли си, друже? Нали виждаш, че има живи? По-добре да слезем и приключим с тях веднъж завинаги — най-вече с Фен Дун. Сигурен съм, че го улучих.
— Не! Разпръсни хората във верига да тръгнат да претърсват скатовете: там някъде трябва да се е скрила Ли Куони. Тя ни е нужна, а оцелелите нека си бягат.
— Мислиш, че…
— Да. Тя и Юй са някъде тук наблизо с декларацията. Давай да ги намерим!
Ашгар даде нужните нареждания, претърсването започна на бегом. До разсъмване оставаше по-малко от час.
— И да знаеш — стрелбата се е чула чак до районния център — загрижено поклати глава Ашгар.
— Така е — призна Джон, следейки уйгурите с очи.
Усещаше, че шансът започва да му се изплъзва, още повече изтичаше им времето и това бе най-ужасяващото. Кога да търсят Юй и Ли Куони, кога да вземат декларацията, кога и най-вече как да я изпращат във Вашингтон?
Така или иначе събитията се развиха доста бързо, без особено логична връзка между множеството участници във финалната битка за този документ.
Внезапно някъде на стотина метра отсреща някой откри огън. Смит рязко завъртя глава нагоре и вляво от статуята на Буда. Първо зачатка автомат, отговори му пистолет.
— Задръж хората — нареди Джон и клекна в храстите.
Ашгар вдигна ръка и махна с длан надолу — знак за уйгурите да залегнат.
— Какво смяташ, Джон?
— Да не е пък Фен?
Ашгар укорно поклати глава.
— Казах ти да слезем и да го довършим, но ти…
— Време нямаше и няма! Трябва ни Ли Куони, Ашгар — тя е най-важната.
— Но ако е Фен, значи сме се издънили.
— Може би, а може би не. Давай напред.
Отново тръгнаха във верига и не след дълго наближиха поляна. Тук спряха и огледаха обстановката. Откритият терен завършваше със скала, надвиснала над част от релефите. Оттук се откриваше добра гледка към цялата долина, както и към склоновете и пътеката пред Спящия Буда.
— Мисля си, че Ли Куони е видяла всичко — каза Джон.
Ашгар само кимна и въздъхна.
Отдясно автоматът отново зачатка, този път съвсем къс откос. Сега забелязаха откъде се стреля — огънят идваше от извисяваща се камениста грамада, нарязаните й скалисти зъбери стърчаха над дърветата. Бе на около 50 метра от ръба на надвисналата над долината скала.
На откоса отвърна единичен пистолетен изстрел от горичка, недалеч от ръба и точно пред мястото, където бяха залегнали Джон и уйгурите.
— Я виж — посочи Ашгар.
Нов кратък откос поръси паднало дърво на камениста тераса ниско долу сред релефите. Зад него безсъмнено се криеше някой. Изведнъж тих, хипнотичен глас рече на английски:
— В капан си, госпожо Ли, и от него измъкване няма. Твоите наемници очистиха повече от хората ми, но — за твое нещастие — не успяха мен да ликвидират.
Беше противният глас на Фен Дун, глас, който Смит се бе надявал никога повече да не чува. Отвърна Ли Куони, а тя говореше нежно и музикално, сякаш приветстваше гост в елегантния си шанхайски дом.
— И аз не успях да си получа парите. Те видимо са в теб, което пък ме кара да се чудя защо досега не си се измъкнал с тях?
— Защото и на мен ми трябва декларацията, госпожо, затова. Усещам, че патрони повече нямаш, нали? И така, и така трябваше вече да си мъртва, ако не беше твоят приятел там сред дърветата. Кой е той? Защо ли не се досещам?
— Защо говорят английски? — прошепна Ашгар.
— Дявол знае — отвърна Джон. — Сигурно Фен има още скрити на друго място хора и предпочита да не разбират за какво точно става дума.
— Ти още за много неща не се досещаш, Фен — кръшно се изсмя актрисата.
Тогава край нея заговори мъжки глас:
— Ти трябваше да си я пазиш декларацията, Фен, докато все още беше в тебе. Тогава тези неща нямаше да се случат. Никой нямаше да пострада.
— А, така ли? Много ми е приятно да те чуя отново, шефе. Глупаво бе да си мисля, че ще вземеш да се самоубиеш, дори и заради семейството. А то жена ти те спаси, нали? Грешката е моя. И без това си знаех кой е истинският мъж във вашата къща.