— Винаги дрънкаш ненужно, Фен — обади се Ли Куони. — Твърдиш, че декларацията ти трябвала, на нас пък са ни нужни парите.
— О, все така делова, а, госпожо? Добре, същата сделка: декларацията за двата милиона долара на Макдърмид.
— Готово.
— Значи се разбираме. Жената пак говори вместо теб, а, шефе! Е, добре де, то всички не можем да бъдем мъже, ха-ха.
Зад дървото се чу боричкане и Юй Юнфу се изправи в цял ръст със силно зачервено лице.
— Не се знае кой е по мъж от нас два…
Думите му секнаха, автоматен откос го разпра на две — от гърлото до слабините, бликнаха мощни фонтани кръв. От горичката някой стреля отново и почти заглуши болезнения вик на Ли Куони.
В отговор се чуха само две думи:
— Така било значи…
Бе гласът на Фен, видимо незасегнат от огъня, тонът обаче вече не бе предишният предизвикателно-самохвален:
— … виж, Ли, знаеш ми условията. Моите условия. Твоят приятел в онази гора скоро ще изпука и последната пачка, докато аз имам още доста пълнители. За теб пари няма да има. Предлагам ти живота срещу документа. Дай го и си върви по живо, по здраво.
Джон трескаво зашепна, надигайки се:
— Прикривай ме, човече. И не стреляйте, докато не викна или усетиш, че просто друг изход няма.
— Къде си тръгнал? — сопна се Ашгар.
— Ще обходя скалите и ще пипна Фен отзад.
— По-добре да го нападнем веднага — директно. Ние сме поне 20 души…
— Няма да го докопаме в онези зъбери. Виж, има прекрасна позиция, тежкокалибрено оръжие, достатъчно патрони. Ами ако извади още изненади? Оръжия, подкрепления — други войници. Времето ми изтича, Ашгар, помисли: изпадне ли Куони в паника, подплашим ли я, може да унищожи декларацията. Залогът е огромен…
И преди Ашгар да е реагирал, Джон грабна своя МР5К и се измъкна назад към скалите. Сърцето му биеше лудо. Двойна бе причината да се опита да неутрализира Фен. При последния изстрел от горичката стрелецът се бе подал достатъчно, за да го види Смит с бинокъла: беше Ранди Ръсел. Ранди, моля ти се!
И идея си нямаше откъде се е взела, иначе Фен бе абсолютно прав. Скоро ще си изпука патроните, с тях и шанса. А нападнат ли уйгурите, тя мигом попада под кръстосан огън.
В Арабско море
Гласът на адмирал Броуз проехтя съвсем ясно по високоговорителя в помещението на мостика.
— Дай координатите на „Императрицата“ в момента, капитане!
От мястото си пред широкия прозорец Джим Червенко отлично виждаше осветения силует на „Императрицата“ просто на две мили от носа на „Кроу“. Движеше се с максимална скорост по обляната в лунни лъчи морска повърхност, неотклонно по курс към Ормузкия проток, оттам Персийския залив и Басра, Ирак.
Кимна на Биенас, който обърна очи към навигатора. Младият офицер мигом подаде данните, Биенас ги прочете на адмирала.
— По нашите изчисления имате по-малко от 90 минути преди влизането в протока — откликна Броуз.
— И по нашите е така, сър — намеси се Червенко.
— Готови ли сте?
— Напълно, сър. Обектът е на две мили от носовия бакборд.
— Подводницата?
— Движи се в пакет с нас, със заредени торпедни отделения. Следва „Императрицата“, но отдясно и на половин миля, в отлична огнева позиция срещу „Кроу“.
— Вашите „Сийхоук“ екипирани ли са за борба с подводници?
— Тъй вярно, сър.
Адмиралът запази хладния делови тон, но въпросите, които не би задал и на абсолютно зелен младши офицер на първо плаване, камо ли на стар морски вълк като Червенко, издаваха напрежението, под което се намираше. Това си рече и Червенко, а Броуз сякаш прочете мислите му и подхвърли:
— Извинявай, капитане, ситуацията е повече от гадна.
— Не помня по-гадна, сър.
— Бойният ви план?
— Маневрираме към „Императрицата“, сигнализираме да спре, прехвърляме абордиращ екип, държим я между нас и подводницата, принуждавайки последната да мине откъм нашата страна, където я чакат хеликоптерите. Иначе според обстоятелствата — както се променят те.
— Добре, капитане — тук Броуз направи пауза. — … ще получите заповед за абордиране до час. „Шилох“ ще бъде при вас най-рано до три часа, плюс-минус някоя и друга минута. Ще се опитам да ви изпратя и въздушна помощ, но ми е трудно с времето. Дръжте се колкото можете…
Отново пауза, след малко сърдечно добави:
— …е, и късмет!