— Кажи им да зарежат словоблудството, да спират незабавно, значи веднага, и да са готови да приемат наш абордиращ екип. Предай още следното: видя ли да хвърлят през борда дори и една тенекия, следващият снаряд ще им влезе право в джигера. Да, така им го кажи — буквално.
Отново огледа „Императрицата“ през бинокъла. В следващия миг съдът явно намали скоростта. Сега въздъхна. Дотук добре. Тъкмо реши да нареди да спускат лодките, когато се обади Франк Биенас.
— Подводницата ни обхожда, сър! — гласът му бе възбуден. — Потапя, готова за стрелба.
Ето ти на! Знаеше си го. По челото на Червенко изби ситна пот. В отговор изрева:
— Маневрирай за избягване на огъня! Вдигай хеликоптерите!
С ъгълчетата на очите забеляза, че „Императрицата“ е вече почти спряла: големият корпус леко се полюшва, без ход, само вълните леко я тласкат напред. Сетне впери очи в морето отзад. Очакваше появата на показателната пенеста следа на торпедото.
Само че торпедо не се появи. Вместо това изведнъж лъсна гигантска форма — същинско допотопно морско чудовище — мокро черна, исполинска, тя бавно изплава от дълбините.
Китайската подводница! Червенко гледаше, зяпнал, невярващ на очите си. Огромната пура бавно напредна към кърмата на „Кроу“, спря на около 500 метра от нея, същевременно скъси разстоянието между себе си и неподвижната „Императрица“.
От интеркома се обади глас:
— Обаждат се, сър!
Червенко изви вежди в удивление.
— Добре — изръмжа той. — Свържи ги направо с мостика!
След малко се чу ясен глас с едвам доловими гневни нотки, говореше английски доста сковано:
— Насреща е капитан Червенко, моля? Говори капитан Чжан Цян, командир на подводница „Чжоу Енлай“ от Народната освободителна армия на Китай. Получих заповеди от Пекин да присъединя към вас при абордиране на пиратски съд „Императрица“ с цел намиране и унищожаване на контрабандни товари. Имам също инструкции да качвам на борда екип, незабавно да връща съда в Китай.
Червенко замръзна на място. Гледаше навън към леко играещите вълни на Арабско море, държеше подвижната част на интеркома в ръка и напрягаше воля да спре лудото си сърцебиене. Край. Най-лошото бе минало. Благодаря ти, Господи, за всичко! Някой някъде бе свършил работата и без тях. Някой си… може би са били повече хора? Какви ли рискове са поели, може би са дали жертви? Сигурно никога няма да им научи имената, никога няма им види лицата.
— На ваше разположение, съм, капитане — вежливо отвърна на глас. — И, разбира се, щом унищожим контрабандата, ние с удоволствие ще съпроводим кораба обратно до Шанхай. Не бихме желали пиратски съд като този случайно да попадне в нечии чужди ръце, нали?
Епилог
Пекин
Главите на седналите около изящната имперска маса в заседателната зала на Чжуннанхай десет мъже се извъртяха едновременно към намиращата се зад стола на генералния секретар врата. Тя се отвори, влезе строен мъж в униформата на капитан трети ранг от ВМС на НСА. Новодошлият прекоси разстоянието до стола на върховния партиен ръководител и зашепна нещо в ухото му, сетне излезе. Партийният шеф обясни:
— Добри новини. Случаят е приключен. Капитанът на „Чжоу Енлай“ докладва, че на борда на „Императрицата“ са се качили едновременно екипи на нашата подводница и на американската фрегата „Джон Кроу“. Открили многотонен контрабанден товар — химикали — и го унищожили. Командният състав на товарния кораб е задържан, самият съд се връща в Шанхай, ескортиран от американската фрегата.
Около масата се понесе сдържано одобрителен шепот. Вей Гаофан побърза да се обади:
— Разминало се е на косъм, но бива ли да позволяваме американски боен кораб да ескортира китайски съд?
— Предполагам — благо рече генералният секретар, — че за това е настоявал капитанът на фрегатата. При създалите се обстоятелства трудно бихме могли да протестираме.
Зад очилата със силни диоптри зениците на партийния шеф бяха като връхчетата на две черни топлийки, впити в лицето на седналия в края на масата генерал Чу Куайжун.
— Как е могло да се случи това, генерал Чу? — ледено запита той. — Нелегална операция на наши граждани от такъв калибър — направо невъобразима потенциална заплаха за държавата, и то под самия ни нос?
— Струва ми се — намеси се Ню Цзянсин, — че на този въпрос съм длъжен да отговоря аз…