Вей Гаофан се намеси гневно:
— Никой от нас не е длъжен да дава обяснения за провалите на онези, които отговарят за действителните операции!
Ню не си направи труда да погледне към Вей, а се обърна към малкия форум в залата.
— Нашият колега Вей, изглежда, желае да прехвърли вината надолу — към по-слабите в йерархията.
— Няма да търпя… — гневно викна Гаофан, но генералният секретар го прекъсна:
— Значи има нещо, което не знаем. Ако е така, Цзянсин, дай нужното обяснение.
— Така е — започна Бухала. — Ето и най-простото обяснение: противоборство на няколко различни фактора — слаб бизнесмен, неизбежно породената от свободния пазар алчност, заговор на няколко западни корпорации и корумпираната арогантност на член на настоящия комитет.
При завършека на изречението му в помещението настъпи гробовна тишина, по лицата на повечето присъстващи се изписа изненада и шок. След половин минута обаче отвсякъде заваляха въпроси към Ню — протестни, гневни, удивени.
Почервенял от ярост, с разкривено в зла кучеподобна гримаса лице, Вей Гаофан викна:
— Тези думи са равностойни на предателство! Настоявам Цзянсин да бъде бламиран!
— Точно кого от нас клеветите, уважаеми другарю? — високо запита Шъ Цзинню.
— Това е нечувано! Неприемливо! — обади се един от най-младите членове на комитета.
— Може би Ню може да подкрепи обвиненията си с доказателства — тихо рече генералният секретар.
Залата отново притихна. Нечий глас се обади вяло:
— Просто не мога да повярвам…
— Ще повярвате, ще повярвате — тихо, но заканително рече генерал Чу и облиза устни.
Ню стана и закрачи към вратата. Отвори я и кимна на някого. След секунди влезе майор Пан, все още облечен във военна униформа. Ню го отведе до масата и тихо нареди:
— Е, майоре, докладвайте за разследването си, ако обичате.
Спокойно, с напълно лишен от емоции глас Пан изреди цялата фактология около контрабандната операция, изяснявайки ролята на всеки участник хронологично, чак до Юй Юнфу, Ли Аожун и Вей Гаофан. Описа и финалните събития — предаването на последната автентична декларация от Смит на него самия, незабавно изпратена по факс на Постоянния комитет.
Разкривеното Гаофаново лице пребледня, но той все пак успя да изръмжи:
— Само че всички споменати от този човек хора са мъртви. Преди час ми докладваха и за трагичната кончина на Ли Аожун. Значи жив оставам само аз и най-категорично отричам…
Пан извърна безизразно лице към него и възрази:
— Не всички са мъртви. Убити са бащата и съпругът на Ли Куони, но тя е жива. Има оцелели и сред хората на Фен Дун. Пехотният капитан е жив и здрав, както и вашият приятел — генералът, — който пък го е изпратил да помогне на Дун да вземе декларацията. От всички съм взел писмени показания.
За секунда Вей замръзна, чертите му сякаш се размазаха. Сетне се стегна, издал челюст напред.
— Ню Цзянсин ги е принудил да лъжат!
— О, не, не — замислено заяви генералният секретар и се вгледа в лицето на Гаофан, като че го виждаше за пръв път. — Тук има само един лъжец.
Пребледнялото лице на Вей внезапно се наля с кръв и той заприказва в скоропоговорка, обръщайки се към присъстващите:
— Ню Цзянсин и генералният секретар се опитват да разрушат Китай. Делата на Юй Юнфу са само един пример за пораженията, които те нанасят на Народната република. Аз се опитах да демонстрирам пред вас, а чрез вас и пред партията, как те всъщност израждат нашата велика революция, делото и каузата на нашите бащи! На Мао Цзедун, на Чжоу Енлай и Дън Сяопин! Напускам залата в знак на протест и призовавам всички, които разбират за какво става дума, да излязат с мен. Ще видим партията кого ще подкрепи!
С мъка изправи масивно тяло, олюля се на кривите си тънки за едрия труп крака и закрачи към вратата. За миг се спря на прага с гръб към залата и почака. Никой не го последва.
Генералният секретар въздъхна.
— Утре ще поставя въпроса на гласуване и в ЦК, и в Политбюро. Всички постове ще ти бъдат отнети, Гаофан, привилегиите и наградите — също. И от партията ще те изключим.
— Освен ако не решиш да постъпиш както Ли Аожун нареди на зетя си. Само че трябва да действаш бързо — обади се Ню.
— Да, помисли и за семейството си — с хладен глас добави генералният секретар.
Вей остана още малко на прага с наведена глава, безгласен. Сетне кимна и излезе.