Ериксън се сепна, отмести поглед от Кастила към мрачния Аурей и отново върна очи към президента.
— Нямам си представа как би се чувствал г-н Макдърмид. Ние с него се познаваме много бегло.
— Хайде де! — поклати глава Аурей.
Сега Ериксън усети, че до този миг и двамата не бяха употребили официалната му титла. Повдигна вежди и запита:
— Какво не е наред, господин президент?
Кастила замахна и едрият му юмрук удари по масата с трясък. Аурей подскочи. Ериксън изглеждаше стреснат и леко уплашен.
— Отлично знаеш, по дяволите, какво щеше да каже Макдърмид! — изръмжа Кастила. — Отлично знаеш също кои са невъзпетите герои от службите, нали?!
— Но това, сър, е абсурдно! — отвърна Ериксън, вече почти толкова ядосан, колкото и Кастила.
Изведнъж схвана точния граматически смисъл в първото изречение и ахна.
— Щеше да каже…?
— Аха! — остро продължи президентът. — Щеше да каже! Защото е мъртъв. И целият директорски борд на „Олтмън“ сега тичат нагоре-надолу като мухи без глави и се чудят какво обяснение да дават за случилото се! Ама няма да стане! Мръсната Макдърмидова сделка ще излезе наяве, бъди сигурен. Лично ще се погрижа това да стане. Скоро ще видиш как ще се разбягат всичките ви пионки — като плъхове от потъващ кораб.
— Мъртъв? — унесено повтори вицепрезидентът. — Но това… официално ли е?
— Тайният ви приятел Макдърмид бе застрелян в Китай — обади се Чарли Аурей. — Убит, както научих, от един от собствените му наемни главорези.
Ериксън замига, помисли и овладял изненадата, подхвърли:
— Ужасно. Трагично. А какво е правил в Китай? Поредната сделка, предполагам.
— Стига с тези говняни номера, Брандън! — избухна президентът. — Край на играта! Хванат си на местопрестъплението. И толкова. Чакам оставката ти утре сутринта най-късно.
И кимна на Аурей, който натисна скрит под масата бутон.
— Какво… оставката ми ли…? — заекна Ериксън.
В залата прозвучаха два глухи гласа — запис от разговор:
— От сарказъм нужда няма. Точно сега трябва да си помагаме един на друг най-много. Ти си един от най-ценните хора в екипа.
— Да, но ще бъда само докато играя зад кадър.
— Недей, моля те, да мислиш, че нещата са се влошили до крайност. В крайна сметка нито Смит, нито жената от ЦРУ успяха да навредят на нас или на операцията.
— Значи фактът, че ЦРУ те наблюдава, изобщо не те безпокои, така ли? Дори и да не са засекли сделката ни, най-малкото са проследили изтичането на информация от Белия дом и то ги е довело до теб. Е, виж, именно това би трябвало здравата да те обезпокои!
— Смятам, че дотук е напълно достатъчно — рече Аурей и спря лентата. — Убеден съм, че г-н Ериксън си спомня разговора до края.
Ериксън мълчеше, забил поглед в масата, поставил ръце в скута, като загубил представа къде се намира човек. След малко се посъвзе, дълбоко пое дъх и подхвърли:
— Бих могъл да кажа, че не съм аз…
Президентът изсумтя презрително. Аурей се подсмихна.
Ериксън ги изгледа и изведнъж заговори:
— Добре, но пък едва ли е престъпление да правиш услуги на изключително важен спонсор в бъдеща президентска кампания. Иначе всички ние отдавна да сме попаднали в затвора — това си е нормална практика и… може би в момента не съм ти приятен, Сам… и разбирам, че ще ме изолираш от екипа поне до края на мандата си, но се съмнявам, че ще можеш да ме принудиш да си подам оставката.
— Няма да ти е толкова лесно, колкото ти се струва — възрази президентът. — Види се, не помниш разговора до края — между другото записът е правен от ЦРУ — иначе ще разбереш, че сам признаваш съучастието си в опит да бъде предизвикан въоръжен конфликт с Китай, в който безсъмнено ще бъдат убити американски военни. Освен това си съучастник в организиране на незаконна контрабанда с доста компликации, защото тя е целяла производството на забранени от международните конвенции и договори химически оръжия. И ако не всичко, в което си участвал, то поне част от него силно намирисва на държавна измяна. Но по въпроса окончателно ще се изкажат експерти на Министерството на правосъдието. Така или иначе, според предварителните мнения ти отиваш на съд за углавни престъпления.
Аурей сви устни.
— Според мен държавната измяна е безспорна.
Ериксън ги изгледа поред и тихо запита:
— Какво искаш от мен, Сам?