Някои от тези постановки и правила се нравеха на Ню Цзянсин, но не и всичките. Макар и член на Постоянния комитет и работещ в Чжуннанхай, Ню бе предпочел да живее извън комплекса — в самия град. За разлика от украсените с разноцветни стенописи, манускрипти, дракони и луксозни фотографски изображения кабинети на другите властимащи, неговият бе направо спартански. Ню вярваше в социалистическия принцип: от всекиму според способностите, на всекиму според потребностите. Личните му потребности бяха скромни и непретенциозни. Интелектуалните обаче бяха съвсем друго нещо.
Сега се бе настанил удобно зад отрупаното с документи бюро, с протегнати напред крака и затворени очи. Скромната обстановка бе осветена единствено от стара настолна лампа. Тя огряваше хлътналите му бузи и фините черти на лицето, отчасти прикрити зад очилата с големи рамки от черупката на костенурка. Но не светлината дразнеше очите му, Ню бе потънал в дълбок размисъл и изобщо не я забелязваше, всъщност нищо не бе в състояние да наруши духовното му равновесие и умствената концентрация.
Ню Цзянсин се бе превърнал в особено важен и силен човек постепенно — придобивайки власт стъпка по стъпка, ход след ход, винаги извършвани напълно в тайна. Откакто бе приет в партията, а сетне и в правителството, Ню бе установил, че покоят е най-важният съюзник на самообладанието, пълното съсредоточаване върху дадена материя и оттам вземането на единствено правилни решения. На заседанията на Политбюро и на Постоянния комитет той често седеше притихнал, затворил очи, неподвижен. Отначало другите смятаха, че спи, следователно е лековат, несериозен, случайно издигнал се провинциален функционер — селянче от Тянцзин. Говореха, сякаш той не присъства — и още по-лошо, все едно, че не съществува. Но след известно време се изясни (за голямо съжаление и необратимо разкаяние на онези, които си бяха развързвали езиците най-невнимателно), че чува всяка дума и обикновено решава или отхвърля проблемите още преди те да са изцяло дефинирани.
В по-късно време го кръстиха Бухала, а този впечатляващ прякор се разчу сред партийните редици и му създаде страховита репутация. На мъдър политик и отличен, безжалостен към враговете тактик.
В настоящия момент Бухала разсъждаваше върху обезпокоителния слух, че някои колеги от Постоянния комитет имали резерви относно договора за защита на човешките права със САЩ, за чието подписване бе работил и той самият. Още сутринта бе започнал деликатни сондажи с цел проверка кои са саботьорите.
Странно, че досега не бе получил никакво предупреждение за това тъй сериозно разногласие. То само по себе си бе тревожно, защото говореше за наличието на организирана опозиция, изчакваща удобен момент да провали договора. Всъщност днес, когато Китай упорито си търси място в капиталистическия свят, никак не е далеч от ума, че някои хардлайнери ще се опитват да спират влизането в сила на подобен документ. Защото би нарушил интересите им.
Тихо почукване на вратата го изведе от унеса и той отвори очи. Щорите бяха плътно затворени, макар че навън — в прекрасните градини на Чжуннанхай — бе свеж и приятен слънчев ден. Но както вече стана ясно, Ню имаше особени предпочитания и приоритети. Ето, отново се почука и сега той разпозна „почерка“. Въпросният посетител винаги носеше неприятни новини.
— Влизай, генерале.
Вратата се отвори, в кабинета пристъпи генерал Чу Куайжун, армейски пенсионер, свали фуражката и седна. Бе едър, широкоплещест мъж, с огромен гръден кош и осеяно с белези лице, обветрено, набръчкано. Настани се в простия дървен стол, наведе се към бюрото на домакина, малките очички примигаха и се присвиха, а на светлината на настолната лампа бръснатият му череп лъсна като стоманен. В отрупаната с медали униформа приличаше на съветски маршал от Втората световна война след победата в Берлин. Единствено стиснатата между зъбите тънка пура разваляше това впечатление.