Кастила се настани на тапициран с кожа стол с висока облегалка току пред бюрото на домакина и махна с ръка към охранителя.
— Благодаря ти, Барни. Ако има нещо, ще те извикам.
— Но, г-н президент…
— Можеш да излезеш — сега това вече бе заповед. — Изчакай отвън. Ще водя частен разговор със стар приятел.
Беше си отчасти истина. Той и Фред Клайн се познаваха още от колежанските години.
Бодигардът излезе бавно, всеки негов жест издаваше неохота. Щом вратата се затвори зад него, Клайн издуха голямо синкаво кълбо дим.
— Достатъчно бе само да ме повикате, г-н президент. Щях веднага да дойда, както обикновено…
— Не — поклати глава Сам Кастила и очилата му с титанови рамки пробляснаха. — Тази работа трябва да остане строга тайна само между мен и теб и нужните ти за задачата хора. Поне докато не ми обясниш пред какво точно сме изправени с този китайски кораб. „Императрица майка“ му беше името, нали?
— Да. Толкова ли лесно изтича информацията при вас?
— Толкова, че и още повече. Много лоша работа. Белият дом е заприличал на сито. Направо непоносимо, досега подобно нещо не ми се е случвало. Докато моите хора не намерят източника, ще се срещаме само при теб. Да не се повтаря онзи инцидент?
По президентското лице се изписа сериозна загриженост.
Клайн се замисли. Знаеше какво има предвид Кастила: през 1993 г. се бе създал опасен международен инцидент с потенциално тежки последици за САЩ. И тогава ставаше дума за китайски товарен кораб, само че името бе „Инхъ“, съдът пътуваше от Китай за Иран. Американското разузнаване получи донесения, според които „Инхъ“ носел употребявани за оръжейни цели химикали. Вашингтон опита обичайните дипломатически канали, но до нужните резултати не се стигна. Тогавашният президент Бил Клинтън заповяда на ВМС да направят плаваща блокада около кораба и да не му разрешават да акостира никъде, докато не се намери решение на създадената вече криза.
Китай възмутено отхвърляше всякакви обвинения. С най-различни мнения се намесиха изтъкнати световни лидери. Съюзниците се сдърпаха, отправиха се укори и контраукори. Сетне медиите раздухаха проблема глобално, положението се усложни още повече. Настъпи тотална безизходица, продължила почти 20 дни. Накрая, когато Китай започна нервно да дрънка оръжие и да заплашва с война, американските ВМС спряха съда в открити води и на борда му се качиха инспектори. Но за огромно неудобство на САЩ там намериха само земеделска техника — малки трактори, моторизирани рала, лемежи. Разузнавателната информация се бе оказала погрешна. Дали?
Така или иначе епизодът постави Съединените щати в светлината на международен клеветник и насилник. Отношенията с Китай се опънаха отново, и то за дълги години.
Клайн изкриви устни и отново запуфка, като махаше с ръка, за да отпъди отиващия към Кастила дим.
— Може и така да се окаже — тъжно рече той. — Възможно е…
— Виж сега, Фред, има далечно „възможно“ и силно вероятно „възможно“. Ти сега ми кажи за кое от двете става дума? И давай пълната информация с всички точни данни.
Клайн изтръска лулата върху пепелника.
— Един от оперативните ни агенти е синолог, т.е. китаист. Работи в Шанхай последните десетина години в американски консорциум, чиито фирми правят максимално усилие да се задържат на тамошните пазари. Казва се Ейвъри Мондрагон. Той ни даде информацията, че „Императрица майка“ носи десетки тонове тиодигликол, който може да се използва като компонент в химически оръжия: кожнопоразяващи отровни субстанции, и тионилхлорид. Вторият препарат служи за направа и на същите субстанции, и на нервнопаралитични оръжия. Корабът бил натоварен в Шанхай, вече пътува в открито море на път за Ирак. И двата химикала обаче имат и регламентирано от международните закони приложение в земеделието. Типична двойна употреба. Само че за страна с мащабите на Ирак едва ли са нужни такива огромни количества.
— Доколко ти е точна информацията, Фред? Сто процента ли? Или деветдесет?
— Нищо не съм виждал със собствените си очи — отвърна Клайн, пусна дима и този път забрави да го отпъди. — Но Мондрагон твърди, че фактът е документиран черно на бяло. Имало го в корабните документи, в задължителната митническа декларация, където е деклариран истинският товар.
— Боже мой… — широките президентски плещи се отпуснаха уморено. — Не зная дали си проверявал, но Китай е една от страните, подписали международното споразумение за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химически оръжия. Китайците изобщо няма да се оставят да ги разкрием като нарушители на документа, защото това непременно ще попречи на икономическата им експанзия в световен мащаб.