— Това са пълни глупости!
— Няма друга причина за тази постановка с колата. Тя не може да послужи за никакви други цели. Капанът ще щракне за Деверо в момента, в който някой отвори досието й.
— Досието е автентично!
— Малко са прекалили с мъртъвците, с изключение на Джеймс Дайър. Неговата смърт можем да я приемем. Висш офицер с дългогодишна кариера, почти сигурно и с разклатено здраве. Но Пол Евърс? Не, не става. Този е прекалено удобен. Сякаш сте се страхували от хората, които задават въпроси. Но мъртъвците не могат да отговарят, нали? И накрая опираме до Алис Баутън. И тя ли ще умре? Или ще остане жива? Но ако остане жива, как ли ще отговори на въпросите ни относно счупената ръка?
— Досието е абсолютно автентично, Ричър!
— Умеете ли да четете, сенаторе? Ако отговорът е да, прочетете ми тази бележка на глас. — С тези думи измъкнах прегънатата на две ресторантска сметка от джоба си и я подхвърлих в скута му.
— Не ми е позволено да се движа — реагира той.
— Вземете я — казах аз.
Той я взе. Ръката му трепереше. Погледна гърба, а след това лицевата част. Повдигна я пред очите си и си пое въздух.
— Вие чели ли сте я? Познавате ли съдържанието й?
— Не, дори не съм я погледнал. За мен тя не представлява интерес, защото разполагам с достатъчно улики да ви закова.
Той се поколеба.
— Но не си измисляйте нищо — предупредих го аз. — Ще я прегледам веднага след вас.
Той отново си пое дъх и започна:
— Per Управление „Човешки ресурси“ към Корпуса на морската пехота. — След което помълча известно време и добави: — Искам да зная дали този материал е класифициран.
— Какво значение има?
— Вие нямате право на достъп до класифицирани материали. Синът ми също.
— Този не е класифициран — успокоих го аз. — Продължавайте.
— Per Управление „Човешки ресурси“ към Корпуса на морската пехота в личния състав не е имало военнослужеща на име Алис Баутън.
— Измислили са я — широко се усмихнах аз. — Тя никога не е съществувала. Калпава работа. Толкова калпава, че за момент се запитах дали пък аз не греша. Може би сте разводнили нещата на две самостоятелни фази. Може би първо е била колата, а Алис Баутън сте я дописали в последния момент. Без да разполагате с достатъчно време да откраднете нечия истинска самоличност.
— Армията трябваше да бъде защитена.
— Загубата за армията е печалба за Корпуса. На тях също сте им дядо. Следователно не ви е пукало в професионален план. Искали сте просто да защитите сина си.
— Би могъл да е всеки друг от отряда му. Правим го за всички.
— Глупости! — срязах го аз. — Това е пример за гигантска корупция. Изключителна. Безпрецедентна. Засягаща само вас двамата и никой друг!
Мълчание.
— Между другото аз съм този, който защитава армията — добавих.
Беше им ясно, че не искам да ги застрелям. Не че щеше да остане кой знае какво за патологическо изследване, но предпазливият човек не предприема излишни рискове. По тази причина оставих пистолета на седалката и замахнах с дясната си ръка. Рязко, с отворена длан и разперени пръсти. Ударът попадна в тила на сенатора, който политна напред и главата му се блъсна в арматурното табло. Доста силно. Ръката на добре трениран човек може да изстреля бейзболна топка със сто и шейсет километра в час. И с близо петдесет, когато става въпрос за човешка глава.
Специалистите ни убеждават, че при челен удар без предпазен колан тази скорост е напълно достатъчна, за да се простим с живота. Разбира се, аз нямах за цел да убивам сенатора. Желанието ми беше да го извадя от играта за минута-две.
Преместих дясната си ръка под брадичката на Рийд Райли. Той направи опит да я отмести, забивайки нокти в китката ми. Предотвратих това с лявата си длан, която рязко натисна темето му. Дясната стори същото, но в обратна посока. Главата му се оказа в менгеме. Натиск отгоре, натиск отдолу. С огромна сила. После дясната ми длан пусна брадичката, плъзна се нагоре и затисна устата му. Кожата на лицето му беше грапава като фина шкурка. Беше се избръснал рано сутринта, а в момента наближаваше полунощ. Лявата ми длан се спусна надолу и спря на мястото, на което свършваше косата. Изпънах я и стиснах носа му с палец и показалец.