— Защо?
— Искам да видя охлузванията.
— В такъв случай ще трябва да ми помогнете — рече докторът.
Съгласих се.
19
Човешкото тяло е самолекуваща се машина, която действа на мига. Кръвта се втурва към всяко увредено място на кожата и веднага се залавя за работа, независимо дали става въпрос за порязване, сцепване или охлузване. Червените кръвни телца започват да плетат и усукват влакнеста матрица на повърхността на раната, а белите усърдно издирват и ликвидират микробите и патогените под нея. Този процес стартира в момента на получаване на нараняването и продължава толкова часове или дни, колкото са необходими за възстановяване целостта на кожата. Съпътства се от ограничено възпаление около мястото, където се води битката с инфекцията.
Долната част на гърба на Джанис Мей Чапман беше обсипана с червеникави точици, такива имаше по задната част на бедрата и горната част на ръцете, малко над лактите. Те представляваха миниатюрни ранички, почти безцветни от източената кръв, хаотично разпръснати и сякаш причинени от малки подвижни предмети със същите размери, нито остри, нито особено тъпи.
Класически пример за охлузване.
— Колко стари са тези ранички според вас? — попитах аз, извръщайки глава към Мириам.
— Нямам идея — отвърна той.
— Хайде, докторе — настоях аз. — Със сигурност и преди сте лекували подобни охлузвания. Или може би не? Каква е специалността ви? Може би психиатрия?
— Не, педиатър съм — каза той. — И, честно казано, нямам представа какво правя тук. Никаква представа за тази област на медицината.
— Децата постоянно се нараняват. Трябва да сте виждали стотици случаи като този.
— Това е сериозна работа. Не мога да рискувам с голи предположения.
— Ами опитайте с обосновани.
— Четири-пет часа преди смъртта — рече той.
Кимнах — бях съгласен с мнението му. Коричките върху раните бяха плътни, но недостатъчно дебели. Процесът на образуването им е бил рязко прекъснат от спирането на сърцето и мозъчната смърт, сложили точка на метаболизма.
— Определихте ли часа на смъртта? — попитах.
— Това не е лесна работа — въздъхна Мириам. — На практика е невъзможна. Обезкървяването пречи на нормалните биологични процеси.
— Приблизително?
— Няколко часа преди да я докарат тук.
— Колко?
— Повече от четири.
— Това е очевидно от охлузванията. Колко повече от четири?
— Не знам. Но със сигурност по-малко от двайсет и четири. Това е всичко, което мога да кажа.
— Няма други наранявания, няма отоци. Липсват доказателства за предсмъртна борба.
— Съгласен съм — кимна Мириам.
— Може би не се е съпротивлявала — обади се Деверо. — Може би са й опрели пистолет в главата или нож в гърлото.
— Може би — съгласих се аз и отново се обърнах към Мириам. — Направихте ли вагинално изследване?
— Разбира се.
— И?
— Заключението ми беше, че е имала скорошно сношение.
— Някакви отоци и наранявания в тази област?
— Видимо не.
— Защо тогава заключавате, че е била изнасилена?
— Нима допускате, че актът е бил доброволен? — засече ме той. — Вие бихте ли правили любов върху голия чакъл?
— Възможно е — отвърнах. — Зависи с кого.
— Тя е имала дом с поне едно легло в него. Имала е и кола с достатъчно широка задна седалка. Предполага се, че евентуалният любовник също е разполагал с дом и кола. Освен това в този град има и хотел. Също като в другите градове. Едва ли някой ще прибегне до среща сред природата.
— Особено през март — добави Деверо.
В малката стая се възцари тишина, която Мириам наруши след цяла минута.
— Приключихме ли? — попита той.
— Приключихме — кимна Деверо.
— В такъв случай ви желая всичко хубаво, шерифе — каза докторът. — Надявам се, че ще имате повече късмет, отколкото при предишните два случая.
Прекосихме обратно алеята на доктора, минахме покрай табелата и пощенската кутия и спряхме пред колата на Деверо. Бях наясно, че няма да ми предложи превоз. Това не е демокрация. Поне все още не.
— Някога да си виждала жертва на изнасилване с непокътнат чорапогащник? — подхвърлих аз.
— Мислиш ли, че това има значение?
— Разбира се. Била е нападната върху чакъл. Чорапогащникът й би трябвало да е прокъсан.