— Докато?
— Докато дошло времето на държавните инвестиции. Знаеш как е ставало. Вашингтон решава, че не бива да позволи Югът да заприлича на Третия свят, и изсипва пари в района. Много пари. Правило ли ти е впечатление, че хората, които най-много пискат за автономно управление, живеят в щатите с най-големи субсидии? Автономията би ги ликвидирала.
— Какво е получил Картър Кросинг? — попитах.
— Военна база, наречена Форт Келам.
— Чувал съм я — кимнах аз. — Но никога не съм знаел къде точно се намира.
— Била е много голяма — продължи Гарбър. — Мисля, че строителството е започнало някъде през петдесетте. Имала всички шансове да съперничи на Форт Худ, но се оказва, че е много далеч на изток от И-55 и твърде далеч на запад от И-65. До нея се стигало след дълго пътуване по черни пътища. Или пък политиците на Тексас са се оказали по-гръмогласни от тези на Мисисипи. Но както и да е. Худ печели надпреварата и Келам започва да запада. До края на Виетнамската война базата успява да се крепи горе-долу, а след това я правят школа за рейнджъри, каквато е и до днес.
— Мислех, че школата за рейнджъри е в Бенинг — вметнах аз.
— За известно време в Келам са изпратени най-добрите инструктори на Седемдесет и пети полк. Заради терена или нещо подобно.
— Седемдесет и пети е полк за специални операции.
— Така чух и аз.
— Достатъчно рейнджъри ли се обучават там, за да поддържат един цял град?
— Почти — отвърна Гарбър. — Градът е малък.
— За какво всъщност говорим? Че Джанис Мей Чапман е била убита от армейски рейнджър?
— Съмнявам се — поклати глава Гарбър. — По-вероятно става въпрос за някой от местните бандити, които се скитат из планините.
— Мисисипи има ли изобщо планини?
— Е, тогава горяни. Там гори колкото щеш.
— Хубаво. Но защо засягаме тази тема?
Гарбър стана, заобиколи бюрото си и отиде да затвори вратата. Беше по-възрастен от мен и доста по-нисък. Но раменете му бяха широки почти колкото моите. Беше разтревожен. Много рядко си правеше труда да затваря вратата, а още по-рядко пропускаше назидателните поговорки и афоризми, с които тъпчеше главите на подчинените си — убеден, че това е единственият начин да запомнят какво им казва. Върна се обратно на мястото си. Възглавничката изсъска под тежестта на тялото му.
— Чувал ли си за едно място, което се казва Косово?
— На Балканите е — кимнах аз. — Като Сърбия и Хърватия.
— Там ще има война, която ние най-вероятно ще се опитаме да прекратим. Още по-вероятно е да се провалим, засипвайки го с бомби.
— Е, винаги е добре да имаш и план Б — рекох.
— Враждата между сърби и хървати доведе до страхотии. Като в Руанда. Ще се изтрепят, нищо че живеем в края на двайсети век!
— Мисля, че ще го направят именно защото живеем в края на двайсети век.
— Би трябвало да е различно.
— Чакай да видиш какво ще стане в двайсет и първи.
— Нищо няма да чакаме, а ще се опитаме да оправим нещата в Косово.
— Желая ви успех. Само не търсете помощта ми. Аз съм едно обикновено ченге.
— Вече имаме наши хора на място. Временни съветници, нали знаеш. Влизаме, после излизаме.
— За кого говориш? — изгледах го аз.
— За умиротворителните сили.
— На ООН ли?
— Не съвсем. По-скоро само наши момчета.
— Не знаех това.
— Никой не трябва да го знае.
— Откога?
— От дванайсет месеца.
— Искаш да кажеш, че вече цяла година разполагаме наши бойни части на Балканите?
— Не е чак толкова страшно. Става въпрос главно за разузнавателни операции. За всеки случай, ако нещо се случи по-късно. Но главната задача е да успокоим положението. Там действат безброй фракции. Ако някой ни попита какво търсим там, винаги можем да кажем, че ни е поканила другата страна. Така всеки си мисли, че врагът му се радва на нашата подкрепа, и това има възпиращо действие.
— Кого сме изпратили там? — попитах.
— Армейски рейнджъри — отвърна Гарбър.
Според Гарбър Форт Келам продължавала да действа като редовна школа за обучение, но освен това се използвала и като база на две роти редовни армейски рейнджъри, подбрани от 75-и полк. Получили наименованията „Алфа“ и „Браво“, бойците от тези роти се изпращали тайно в Косово на ротационен принцип, трийсет дни за една смяна. Отдалечеността на Форт Келам го правела отлична база за тайни операции. Не че имаме какво да крием, добави Гарбър. Мисията ни в Косово имала хуманитарен характер и в нея участвали съвсем ограничен брой наши войници. Но Вашингтон си е Вашингтон и по тази причина много неща оставали неизречени.