— Има ли полицейски участък в Картър Кросинг? — попитах.
— Да — кимна Гарбър.
— Нека отгатна. Не стигат доникъде в разследването на убийството и решават да хвърлят въдиците, включвайки в списъка на заподозрените някои хора от базата.
— Така е — кимна Гарбър.
— Включително членове на отрядите „Алфа“ и „Браво“.
— Да.
— И възнамеряват да им задават всякакви въпроси.
— Да.
— Но ние не можем да им позволим никакви въпроси, защото постоянното пътуване до Европа трябва да бъде пазено в тайна.
— Точно така.
— А имат ли някакви основания?
Надявах се Гарбър да каже „не“, но отговорът му беше различен:
— Само косвени.
— „Само“?
— Моментът е бил неблагоприятен. Джанис Мей Чапман е убита три дни след завръщането на отряд „Браво“ от Косово. Келам разполага със самолетна писта, на която рейнджърите се приземяват директно. Вече ти споменах, че територията на базата е огромна. Самолетите кацат нощем заради сигурността. През следващите два дни пристигналите рейнджъри остават в базата и дават отчет за мисията си.
— А след това?
— На третия ден бойците получават едноседмичен отпуск.
— Който прекарват в града?
— Общо взето, да.
— Включително на главната улица и пресечките около нея?
— Там са баровете.
— И в баровете се срещат с местни жени.
— Както винаги.
— А Джанис Мей Чапман е била местна.
— При това доста дружелюбна към войниците.
— Страхотно — промърморих аз.
— Била е изнасилена и обезобразена — добави Гарбър.
— По какъв начин обезобразена?
— Не попитах. Не исках да знам. Била е на двайсет и седем, също като Джоди…
Единствената му дъщеря. Най-скъпото му нещо на света.
— Как е Джоди? — попитах.
— Добре е.
— Къде е сега?
— Тя е адвокат.
Каза го така, сякаш ставаше въпрос за място, а не за работа. После на свой ред попита:
— Как е брат ти?
— Доколкото знам, добре — отвърнах аз.
— Още ли е във финансовото министерство?
— Да.
— Той беше добър човек — промърмори Гарбър. Сякаш уволнението от армията беше равнозначно на смърт.
Замълчах.
— И тъй, какво мислиш да правиш там, в Мисисипи? — попита Гарбър.
Да не забравяме, че говорим за 1997-а.
— При тези обстоятелства не можем да закрием местния полицейски участък — рекох. — Но и не можем да разчитаме на някаква експертиза и ресурси от тяхна страна. Остава да им предложим помощта си. Което означава да изпратим наш човек при тях. Бихме могли да покрием цялата работа в базата. Ако извършителят се окаже някой от Келам, ние ще им го поднесем на тепсия. По този начин ще бъде раздадено правосъдие, но ще скрием това, което трябва да бъде скрито.
— Не е толкова просто — въздъхна Гарбър. — Нещата стават все по-сложни.
— По какъв начин?
— Командирът на „Браво“ се казва Рийд Райли. Чувал ли си за него?
— Името ми е смътно познато.
— Така и трябва да бъде. Баща му е Карлтън Райли.
— Мамка му — изругах аз.
— Точно така, сенаторът — кимна Гарбър. — Председател на Комисията по въоръжените сили. Ще се окаже или най-добрият ни приятел, или смъртният ни враг — според това накъде ще задуха вятърът. Знаеш как стоят нещата при тези хора. Фактът, че синът му е капитан в пехотата, му носи поне един милион гласа на изборите. И два пъти по толкова, ако стане герой. Не искам дори да си помисля какво ще се случи, ако някой от хората на младия Рийд се окаже убиец.
— Трябва ни човек в Келам, още сега — казах аз.
— Нали за това говорим?
— Кога ме искаш там?
— Изобщо не те искам там — отвърна Гарбър.