Йоав Орен ми изнесе смразяващ кръвта урок по крав мага, въпреки че някак успя да го представи по-скоро като балет, отколкото като смъртоносно бойно изкуство. Джералд Малоун ми разясни правомощията за подслушване на британското правителство и ме разсмя, когато най-много имах нужда от това. Алийн и Ханк Дей ми позволиха да организирам поредната разузнавателна конференция на високо равнище в дома им. Маргерита и Андрю Пейт извършиха дванайсетчасовия полет до Аржентина и спестиха пътуването на Габриел.
Извърших справки в стотици книги, вестници, списания и уебсайтове, докато подготвях ръкописа — броят им е твърде голям, за да ги опиша тук. Длъжен съм обаче да спомена изключителните научни трудове и репортажи на Джейкъб Пресър, Дебора Дуорк, Даян Л. Улф, Жан Зиглер, Изабел Винсент, Том Бауър, Мартин Дийн, Лин Х. Никълас, Давид Чезарани, Уки Гони, Стив Кол и Дейвид Олбрайт. Дейвид И. Сенгър и Уилям Дж. Брод от „Ню Йорк Таймс“ са свършили изключително добра работа при отразяването на настъпателния марш на Иран към разработването на ядрено оръжие. Техните изчерпателни материали бяха безценен източник на информация. Същото се отнася и до докладите на Института за наука и международна сигурност и Уисконсинския проект за контрол на ядреното оръжие.
Искам да изкажа и специални благодарности на Британската национална галерия в Лондон. Благодаря и на персонала на хотел „Л’Еуропе“ в Амстердам, хотел „Крийон“ в Париж и грандхотел „Кемпински“ в Женева за това, че се грижиха добре за семейството ми, докато аз събирах информация. Поднасям и искрените си извинения за това, че проведох разузнавателна операция в стаите на хотел „Кемпински“ без позволението на управата, но предвид времевите ограничения, нямах възможност да разреша въпроса по друг начин. Жителите на Женева вероятно знаят, че измисленият от мен дом на Мартин Ландесман няма как да се види дори от най-високите етажи на хотел „Метропол“. Това е една от многото волности, които си позволих.
Луис Тоскано, мой добър приятел, внесе много подобрения в ръкописа. Редакторката ми Кати Кросби го направи още по-добър. Ясно е, че отговорността за всички евентуални неточности или печатни грешки в текста е моя, а не тяхна. Благодаря и на забележителния екип на „Пътнам“, особено на Айвън Хелд, Мерилин Дъссуърт, Дик Хефернън, Лесли Гелбман, Кара Уелш, Дейвид Шанкс, Мередит Фибъс Дрос, Кейт Старк, Стефани Соренсен, Кейти Маккий, Стефани Перес, Саманта Улф и Виктория Комела. Благодаря и на Слоун Харис за услужливостта и професионализма му.
Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Сали и Майкъл Орен, Анджелик и Джим Бел, Джой и Джим Зорн, Нанси Дубък и Майкъл Кизилбаш, Елиът и Слоун Уокър, Робин и Чарлс Краутхамър, Елза и Боб Удуърд, Рейчъл и Елиът Ейбръмс, Андреа и Тим Колинс, Бетси и Анди Лак, Мирела и Дани Левинас, Дери Нойс и Грег Крейг, Мариела и Майкъл Трагер, Сюзън и Тери О’Конър.
Дължа много и на децата си — Лили и Николас, които прекараха голяма част от миналия август в пътуване от ледниците на Ле Диаблере до скалите на Корнуол. Те ми помагаха при въображаемите кражби на безценни картини от най-престижните музеи в Европа и ме изслушваха търпеливо, докато съставях и отхвърлях няколко версии на сюжета, обикновено по време на поредното безкрайно пътуване с влак. Накрая искам да благодаря на моята съпруга — Джейми Гангъл, която ми помогна в изграждането на същината на историята и редактира купчината хартия, която аз наричам „чернова“. Без нейното търпение, подкрепа и внимание към детайлите романът „Аферата Рембранд“ никога нямаше да бъде завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.