Накрая сипа няколко капки от какаото в епруветка и грижливо я затвори. Следващото нещо, което направи, бе да извади един бележник.
— В тази стая открихме — каза той, записвайки трескаво — шест интересни неща. Да ви ги изброя ли или вие ще го направите?
— О, избройте ги вие.
— Много добре. Първо — чашка за кафе, която е била направена на сол; второ — кутия за писма с ключе; трето — петно на пода.
— То може да е старо — прекъснах го аз.
— Не е, защото все още е влажно и мирише на кафе. Четвърто — парченце тъмнозелен плат, не повече от няколко влакънца, но все пак личи, че е плат.
— А! — извиках аз. — Значи това сложихте в плика.
— Да. То може да се окаже парченце от някоя дреха на мисис Ингълторп и следователно без значение. Ще видим. И пето — това! — С театрален жест той посочи към петно от разтопена свещ близо до писалището. — То трябва да е от вчера, иначе всяка добра прислужница щеше веднага да го почисти с попивателна хартия и гореща ютия. Веднъж една от най-хубавите ми шапки… но това не засяга случая.
— Навярно е направено снощи. Всички бяхме много развълнувани. А може и самата мисис Ингълторп да е разляла свещта си.
— Само една свещ ли внесохте в стаята?
— Да. Носеше я Лорънс Кавендиш. Той обаче беше много разтревожен. Като че ли тогава той видя нещо тук — и аз посочих към полицата над камината, — от което напълно се вцепени.
— Това е интересно — бързо каза Поаро. — Да, това ми подсказва нещо — погледът му бързо обходи цялата стена, — но това голямо петно не е от неговата свещ, защото петното е бяло, а свещта на мосю Лорънс, която още се намира на тоалетката, е била розова. От друга страна мисис Ингълторп не е имала свещник в стаята си, а само нощна лампа.
— Какъв е вашият извод тогава?
На което моят приятел отвърна доста непочтително, като ме призова да използувам собствените си природни дадености.
— А шестото нещо? — попитах аз. — Сигурно е какаото, което взехте в епруветката.
— Не — замислено отвърна Поаро. — Имах намерение то да бъде шестото, но се отказах. Не, шестото нещо засега ще запазя само за себе си.
Той хвърли бърз поглед из стаята.
— Струва ми се, че няма какво повече да правим тук, освен… — той се загледа в изстиналата пепел на камината. — Огънят гори и унищожава. Но случайно, може би съвсем случайно.., я да погледнем!
Застанал на четири крака, той сръчно започна да придърпва пепелта навън от скарата, като внимателно си служеше с пръсти. Изведнъж нададе кратък вик.
— Пинсетите, Хейстингс!
Бързо му ги подадох и той умело измъкна с тях парченце овъглена хартия.
— Ето, mon ami! — извика той. — Какво ще кажете за това?
Огледах парчето хартия отблизо. Ето как точно изглеждаше то:
Бях озадачен. Хартията беше доста дебела и съвсем не приличаше на обикновена. Изведнъж ме споходи идея.
— Поаро! — извиках аз. — Това е част от завещание!
— Точно така,
Погледнах го малко изпитателно,
— Не сте ли изненадан?
— Не — мрачно отвърна той. — Очаквах го.
Върнах му парчето хартия и го наблюдавах как го поставя в куфарчето си със същата методична грижливост, с която се отнасяше към всичко. Мислите се блъскаха в главата ми. Какво беше това завещание, което така усложняваше нещата? Кой го беше унищожил? Човекът, който беше разлял свещта на пода? Очевидно. Но как е влязъл? Всички врати бяха залостени отвътре.
— А сега, приятелю — каза Поаро, — ще си вървим. Бих искал да задам няколко въпроса на прислужницата Доркас, нали така се казваше тя?
Минахме през стаята на Алфред Ингълторп и Поаро се позабави достатъчно, за да направи кратък, но доста изчерпателен оглед. Излязохме през неговата врата, като заключихме нея и тази на мисис Ингълторп както преди.
Заведох го до будоара, който бе пожелал да види, а аз отидох да потърся Доркас.
Когато обаче се върнах с нея, будоарът беше пуст.
— Поаро — извиках аз, — къде сте?
— Тук съм, приятелю.
Той бе излязъл навън през френския прозорец и стоеше, явно потънал във възхищение, пред различните по форма лехи с цветя.
— Възхитително! — промърмори той. — Възхитително! Каква симетрия! Погледнете този полумесец; и онези карета там — прелестта им радва окото. А и растенията са на идеално разстояние едно от друго. Скоро са били оформяни, нали така?
— Да, струва ми се, че вчера следобед работиха по тях. Но влезте вътре, довел съм Доркас.
— Eh bien, eh bien! Не ми се сърдете, че за минутка предоставих малко удоволствие за очите си.