— Помислете пак — настоя Поаро.
Ани напразно се напрягаше.
— Съжалявам, сър, но ми е изскочило от ума. Сигурно не съм го видяла.
— Няма значение — каза Поаро, без да проявява признаци на разочарование. — Сега искам да ви попитам за нещо друго. В стаята на мисис Ингълторп има купичка с малко какао в нея. Всяка вечер ли го е пиела?
— Да, сър, слагахме го в стаята й всяка вечер, а тя си го стопляше през нощта, когато й се припяваше.
— И какво беше това? Само какао ли?
— Да, сър, с мляко, с лъжичка захар и две лъжички ром.
— Кой го занасяше в стаята й?
— Аз, сър.
— Винаги ли?
— Да, сър.
— По кое време?
— Когато ходех да пускам пердетата, сър.
— Значи сте го носели направо от кухнята?
— Не, сър. Вижте сега, на газовата печка няма много място и затова готвачката го приготвя по-рано, преди да сложи зеленчуците за вечеря. След това го качвам горе, слагам го на една масичка до летящата врата и й го нося по-късно.
— Тази летяща врата е в лявото крило, нали?
— Да, сър.
— А масичката — тя отсам ли е, или от другата страна, където са стаите на прислугата?
— На отсамната страна.
— И по кое време го оставихте там снощи?
— Някъде към седем и четвърт, сър.
— А кога го занесохте в стаята на мисис Ингълторп?
— Когато ходих да затворя прозорците и да пусна пердетата, сър. Към осем часа. Още не бях свършила, когато мисис Ингълторп дойде да си легне.
— Значи между седем и четвърт и осем какаото е било на онази масичка в лявото крило?
— Да, сър. — Лицето на Ани ставаше все почервено и червено, и изведнъж тя неочаквано изрече: — И ако в него е имало сол, сър, не съм аз. Не съм му слагала никаква сол.
— Защо мислите, че в него е имало сол? — попита Поаро.
— Ами защото я видях по подноса, сър.
— Видели сте сол върху подноса?
— Да. Приличаше на готварска сол. Нямаше я, когато качвах нагоре подноса, но когато отидох да го занеса в стаята на господарката, я видях веднага. Трябваше да го върна долу и да накарам готвачката да приготви нова напитка. Само че много бързах, защото Доркас я нямаше, а аз си помислих, че сигурно на какаото му няма нищо и че солта се е разсипала само по подноса. Избърсах я с престилката си и го занесох в стаята.
С големи усилия сдържах вълнението си. Съвсем несъзнателно Ани ни бе предоставила едно изключително важно доказателство. Как ли би зяпнала, ако узнаеше, че нейната „готварска сол“ е била стрихнин, една от най-ужасните отрови, известни на човечеството. Удивих се на спокойствието на Поаро. Умението му да се самоконтролира беше невероятно. С нетърпение очаквах следващия му въпрос, но той ме разочарова
— Когато влязохте в стаята на мисис Ингълторп, вратата към стаята на мис Синтия беше ли със спуснато резе?
— О! Да, сър, винаги е така. Тя никога не се отваря.
— Ами вратата към стаята на мистър Ингълторп? Видяхте ли дали и тя е била залостена?
Ани се поколеба.
— Не мога да кажа със сигурност, сър. Беше затворена, но не мога да кажа дали е била залостена или не.
— Когато напуснахте стаята, мисис Ингълторп постави ли резето след вас?
— Не, сър, не го направи тогава. Предполагам обаче, че го е направила по-късно. Тя обикновено се заключваше нощем. Искам да кажа заключваше вратата към коридора.
— Когато оправяхте стаята вчера, забелязахте ли разлята свещ по пода?
— Разлята свещ? О, не, сър. Мисис Ингълторп нямаше свещник, а само нощна лампа.
— Значи ако на пода е имало голямо петно от разтопена свещ, вие смятате, че не бихте пропуснали да го забележите?
— Как няма да го забележа, сър! И веднага щях да го почистя с попивателна хартия и гореща ютия, сър.
После Поаро повтори въпроса, който зададе и на Доркас:
— Господарката ви имала ли е някога зелена рокля?
— Не, сър.
— Нито наметало, плащ, нито — как му казват — спортно палто?
— Но не зелено, сър.
— А някой друг в къщата?
Ани се замисли.
— Не, сър.
— Сигурна ли сте?
— Съвсем сигурна.
— Bien! Това е всичко, което ме интересуваше. Много ви благодаря.
С малко нервен смях Ани напусна стаята по скърцащия под. Вълнението, което потисках до този момент, сега се отприщи.
— Поаро — извиках аз, — поздравявам ви! Това е велико откритие!
— Кое е велико откритие?
— Ами че отровата е била в какаото, а не в кафето! Това обяснява всичко! И понеже какаото е било изпито посред нощ, затова и влиянието на отровата се е проявило чак сутринта!
— Значи вие сте на мнение — слушайте внимателно какво ще кажа, Хейстингс, — че какаото е съдържало стрихнин?