— Прочети му правата — рече Джо, докато един от мъжете щракваше белезниците около китките му, друг го освобождаваше от спортната чанта.
— Имате право да мълчите… — което Липман и направи.
След като изслуша не за първи път правата си, Липман беше отведен до една от колите и без много церемонии беше натикан вътре. Там вече го чакаше агент Делейни.
Анна стоеше пред картина на Хокни, наречена „Петно“, в музея „Уитни“, когато усети как мобилният й телефон завибрира в джоба на сакото й. Погледна малкия екран и видя, че „Ловец“ се опитва да се свърже с нея.
— Здравей — поздрави тя.
— Сбърках.
— За какво?
— Парите са повече от два милиона.
Камбаната на близката часовникова кула удари четири пъти.
Кранц чу един от пазачите й да подхвърля на останалите:
— Отиваме да хапнем и ще се върнем след двайсет минути.
Пушачът се закашля, но не каза нищо. Кранц лежеше, без да мърда, докато не чу стъпките на двамата да се отдалечават. Натисна копчето на звънеца до леглото си и в същия миг ключът щракна в бравата. Лесно беше да се досети кой от шестимата ще я придружи до тоалетната.
— Къде е твоят приятел? — попита тя.
— Отиде да си дръпне един-два пъти. Не се тревожи, ще си получи лептата.
Кранц разтри очи, спусна лениво крака от леглото и го последва в коридора. В дъното един от пазачите дремеше на някакъв стол. Пушачът и любовникът не се виждаха никъде.
Придружителят я улови леко за лакътя, докато вървяха към тоалетната. Влезе с нея вътре и остана пред вратата на кабинката. Кранц седна на тоалетната чиния, измъкна презерватива, отдели нови две банкноти по двайсет долара, сгъна ги грижливо и ги стисна в дланта на дясната си ръка. След това внимателно прибра обратно кондома в скривалището, в което и най-съвестните следователи не бяха се сетили да надникнат.
Щом пусна водата, вратата се отвори. Човекът вече се усмихваше в очакване на подаръка и я последва навън в коридора. Онзи в дъното все така дремеше на стола си, наоколо не се виждаше никой друг.
Кранц кимна към килера за бельо. Мъжът отвори вратата и двамата хлътнаха вътре. Тя отвори дланта си и показа двете двайсетачки. Щом пазачът протегна ръка, тя изпусна едната. Той се наведе, и в същия миг коляното й се заби в слабините му. Докато присвит надве, политаше напред, стиснал чатала си, Кранц сграбчи с една ръка косата му и дръпна назад главата, а с другата преряза гърлото му с ножицата на лекаря. Не би избрала този инструмент при други обстоятелства, но тукашните условия не предлагаха нищо по-добро. Пусна косата, стисна мъжа за яката и с всичките сили, които успя да събере, го натика в шахтата за мръсно бельо. Бутна го надолу и без никакво колебание го последва.
Няколко секунди по-късно двамата тупнаха върху купчина мръсни чаршафи, калъфки за възглавници и кърпи за лице в пералнята. Кранц скочи на земята, грабна първата престилка, която видя, закачена на пирон на стената, облече я и открехна вратата на помещението. Надникна навън. Отпусната на колене, някаква чистачка търкаше пода. Кранц премина с бързи стъпки покрай нея и бутна вратата към аварийната стълба. Затича се надолу, успя да отвори първия прозорец, който се изпречи пред нея. Оказа се, че е на приземния етаж, покатери се и скочи навън в лехата за цветя. Валеше като из ведро.
Бегълката се огледа в очакване всеки миг да чуе воя на сирената и тревожните лъчи на прожекторите да започнат да осветяват всеки сантиметър от двора на затворническата болница.
Беше изминала в бяг близо три километра, когато любовникът изпита необходимост да се уедини с една сестра в стаичката за мръсно бельо. При вида на кръвта, опръскала бялата стена, жената се разпищя неудържимо. Сладострастникът изтича в коридора и се спусна към стаята на затворничката. Задрямалият в стола си пазач скочи и към него в същия миг се присъедини пушачът. Пръв стигна любовникът. Отключи с разтреперани пръсти вратата, светна лампата и от устата му се изсипа поток ругатни. В това време пушачът счупи предпазното стъкло на бутона на алармата.