— Да не говорим, че и застрахователната премия ще бъде твърде ниска — добави Джаксън. — Това предполага много надеждна охранителна инсталация.
— Просто не мърдайте от мястото си, господин Джаксън, и ще ви покажа. — Фенстън отиде до вратата, въведе някакви числа в таблото до стената и излезе от стаята. Щом вратата се хлопна зад него, от тавана пред картината се спусна метална решетка, която стигна пода само за осем секунди. В същото време пронизителен вой огласи помещението. Беше толкова силен, че би накарал и Квазимодо да си запуши ушите.
Джаксън притисна длани до ушите си и се извърна, тъкмо навреме за да види как втора решетка препречва единствения изход от стаята. Той отиде до прозореца и видя, че хората и колите долу изглеждат като малки буболечки. Няколко секунди след това сирената спря и металните решетки се плъзнаха нагоре към тавана. Фенстън гордо влезе в стаята с изключително самодоволен вид.
— Наистина впечатляващо — отбеляза Джаксън, в чиито уши все още вибрираше силният звук. — И въпреки това имам няколко въпроса, на които бих искал да получа отговор. Колко души знаят кода например?
— Само двама. Административният ми директор и аз, като всяка седмица сменяме комбинацията.
— Ами този прозорец? Има ли начин да се отвори?
— Не. От специално стъкло е, и дори да успеете да го счупите, едва ли ще оцелеете след скок от трийсет и втория етаж.
— Алармената инсталация…
— Свързана е с „Абът Секюрити“ — прекъсна го Фенстън, досетил се какъв ще е следващият въпрос. — Имат офис в същата сграда и могат да бъдат тук за не повече от две минути.
— Добра работа сте свършили — похвали го Джаксън. — В нашия занаят наричаме такава тройна подсигуровка „Тройно А“, което свежда размера на застраховката до един процент, в случая това прави около двеста хиляди долара на година. — Джаксън се усмихна. — Щеше ми се норвежците да бяха предвидливи като вас. И може би нямаше да се наложи да платим такава голяма сума за „Викът“12.
— А ще можете ли да гарантирате дискретност? — попита Фенстън.
— Абсолютно — увери го Джаксън. — Застраховаме половината от ценните произведения на изкуството в света, но дори да проникнете в нашите офиси в Лондон, не можете да научите техните имена. Те са кодирани.
— Звучи успокоително — рече Фенстън. — Единственото, което трябва да се направи сега, е да попълним документите.
— Веднага ще го направим, стига господин Савидж да потвърди стойността от двайсет милиона.
— Никакъв проблем — обади се Фенстън и насочи вниманието си към Крис Савидж, който не откъсваше поглед от платното. — Той положително вече е наясно с нещата. Това е Ван Гог от Уентуърт Хол, оценен за около сто милиона долара.
— Платното от Уентуърт Хол с положителност има тази стойност — обади се Савидж, — но не и това тук. Само рамката е оригинална.
— Какво искате да кажете? — сбърчи чело Фенстън и постепенно изражението му се промени така, сякаш му бяха съобщили, че единственото му дете е незаконно.
— Точно това, което казвам. Рамката е оригинална, но не и картината. Продали са ви копие.
— Как така копие? — Фенстън едва произнесе думата.
— Рамката с положителност идва от Уентуърт Хол, но не и творбата.
— Но как може да сте толкова сигурен, след като дори не проведохте някакви тестове.
— Няма нужда от тестове — продължи да упорства Савидж.
— Но защо?
— Защото е превързано другото ухо — гласеше незабавният отговор.
— Не е вярно. И децата знаят, че Ван Гог е отрязал лявото си ухо — настояваше председателят.
— Децата няма как да знаят обаче, че той е рисувал автопортретите си, като се е гледал в огледало, ето защо в оригинала е превързано дясното.
Фенстън се стовари в стола зад бюрото, така че картината остана зад гърба му. Савидж се приближи още повече до платното.
— Това, което ме изненадва, е, че макар да става дума за копие, някой си е направил труда да постави оригиналната рамка. — Лицето на Фенстън пламтеше от гняв. — Също така трябва да се признае — продължаваше експертът, — че копистът е много талантлив. Мога да определя цена от десет хиляди долара за картината и… — Той се замисли за малко.
— И може би още десет хиляди за рамката. Много съжалявам, че съм носител на лошите новини — заключи Савидж, докато се отдалечаваше от платното. — Искрено се надявам, че не сте изплатили още цялата сума, но дори това да се е случило, поне знаете от кого да потърсите отговорност за тази сръчна измама.
12
Картина от норвежкия художник Едвард Мунк (12.12.1363–23.01.1944), избрана за икона от немските експресионисти. През август 2004 г. бе открадната от музей в Осло заедно с друга картина на художника — „Мадона“ — Б.пр.