— Той вече му се обади — въздъхна Анна.
— Значи сте отново в изходна позиция, така ли?
— Не — усмихна се широко Анна. — Накамура вече е депозирал капаро от пет милиона долара при адвокатите си в Лондон и е готов да плати остатъка, когато види оригинала.
— Ще имате ли достатъчно време? — попита Маки, изпълнен с уважение.
— Тази вечер отлитам за Лондон, утре имам среща с Накамура в Уентуърт Хол.
— Доста напрегната програма — отбеляза Джак.
— Не и ако Липман успее тази вечер да достави материалите — уточни Маки. — Не забравяй, че тази вечер трябва да проведе акцията си.
— Имам ли право да знам за какво става дума? — попита Анна.
— Не. Нямаш — категорично отсече Джак. — Качваш се на самолета и ни оставяш ние да си гледаме работата.
— Може ли да включите в работата си и наблюдение на Тина? — тихо попита младата жена.
— И защо да го правим?
— Уволнили са я тази сутрин.
— На какво основание? — попита Маки.
— Фенстън е открил, че докато аз препусках по света, ме е държала в течение на събитията. И си мисля, че заради мен животът й е в сериозна опасност.
— Допуснах голяма грешка по отношение на тази жена — отбеляза Джак. — За което искрено се извинявам. Но така и не проумявам какво я е държало толкова време на работа при Фенстън.
— Мисля, че ще науча тази вечер. Имаме среща за по едно питие, преди да тръгна за летището.
— Ако ти остане миг, обади ми се. Много бих искал да знам отговора на този въпрос.
Анна кимна.
— Има още нещо, което бих искал да разбера, преди да си тръгнете, доктор Петреску — намеси се Маки. Анна вдигна очи. — Щом при Фенстън има копие на картината, къде е оригиналът?
— В Уентуърт Хол — гласеше простичкият отговор. — Щом прибрах творбата от „Сотбис“, се качих на първото такси и го закарах при Арабела. В червената кутия, с която напуснах тогава имението, беше само рамката.
— Която занесохте в Букурещ, за да може Антон да постави своето копие в оригиналната рамка, с надеждата, че то е достатъчно добро, за да убеди Фенстън.
— И това щеше да трае дълго, ако не беше решил да застрахова картината.
Тримата мълчаха известно време. Пръв наруши тишината Маки.
— Проведохте цялата тази операция под носа на Джак?
— Точно така — усмихна се Анна.
— В такъв случай, нека все пак ви попитам, доктор Петреску — продължи Маки, — къде беше истинският Ван Гог, докато двамата мои опитни агенти закусваха с вас и лейди Арабела в Уентуърт Хол?
— Не забравяй Петата поправка13 — призова Джак.
— В спалнята на Ван Гог — отговори Анна. — Над главите им, на първия етаж.
— Наистина на една ръка разстояние — призна Маки.
Кранц изчака да чуе и десетото позвъняване. Когато отсреща вдигнаха, се чу само:
— Къде си?
— В Москва — отвърна.
— Умно. Точно сега името ти твърде често се появява на страниците на „Ню Йорк Таймс“ и рискът е прекалено голям.
— Да не говорим за списъка на най-издирваните лица на ФБР — допълни тя.
— Петнайсет мига слава — отбеляза Фенстън. — Но имам нова поръчка за теб.
— Къде?
— В Уентуърт Хол.
— Не мога да рискувам да се появя там втори път…
— Дори ако удвоя заплащането?
— Рискът е прекалено голям.
— Може би ще премислиш, ако ти кажа за чие гърло става въпрос.
— Цялата съм в слух — отговори Кранц. Когато чу коя е бъдещата й жертва, само додаде: — За това ще трябва да ми платиш два милиона долара.
— Нека бъдат три, ако успееш да прережеш и врата на Петреску. Тя ще бъде там за едно денонощие.
Кранц се поколеба миг-два.
— Нека са четири, възможно е тя да стане свидетел на първото убийство. — Последва продължителна тишина. — Освен това ще са ми нужни два милиона аванс — добави.
— На обичайното място?
— Не. — Кранц продиктува номер на сметка в банка в Москва.
Фенстън остави слушалката и повика Липман по интеркома.
— Трябва да те видя веднага.
Докато чакаше дясната му ръка да се появи, председателят нахвърля няколко ключови думи, насочващи към проблемите, които смяташе да обсъдят: Ван Гог, пари, Уентуърт Хол, Петреску. Продължаваше да драска по листа, когато се почука на вратата му.
Липман искрено се надяваше, че не му личи колко е разтревожен.
13
Петата поправка към конституцията на САЩ гласи, че частната собственост не може да бъде изземвана за обществено ползване без справедлива компенсация. — Б.пр.