Сирените на затвора вече бяха замлъкнали, когато стъпи на магистралата. Извърна се, за да хвърли поглед на мястото, което току-що бе напуснала, и видя, че сградата е залята от светлината на прожектори. Шофьор на камион, който спа два пъти с нея, я преведе тайно през границата, с което си заслужи живота. След това тя пътува с влак, със самолет, плати нови триста долара и след седемнайсет часа най-сетне се добра до Москва. Незабавно се отправи към хотел „Исла“. Нямаше намерения да отсяда в него, а само да вземе оставените там паспорти и неколкостотин рубли.
След като така и така беше в Москва, можеше да изпълни някоя и друга поръчка на местните, докато стане безопасно да се прибере в Америка. Тук стандартът на живот бе по-нисък и тарифите за нейните услуги съответно спадаха в сравнение с Ню Йорк. 5000 долара за ликвидиране на съпруга, 10 000 за съпруг. Разликата в цените се дължеше на факта, че в тази страна все още имаше проблеми с равноправието. Полковник от КГБ носеше 50 000 долара, а за мафиотски шеф спокойно можеше да поиска 100 000. Ако Фенстън беше превел обещаните два милиона, досадните съпрузи и съпруги щяха да почакат. В Русия вече уважаваха свободната инициатива и можеше да се закачи за някой от новите богаташи, да му предложи своя опит в международните отношения.
Познаваше един от тях, който като нищо щеше да умножи нейните три милиона долара в Куинс и тогава нямаше да се налага да се прибира Щатите.
Таксито вече наближаваше дискретния вход на една сграда, където се помещаваше банка, славеща се, че обслужва само отбрани личности. В белия мраморен корниз над входа бяха гравирани буквите Ж и Ц. Кранц слезе от колата, плати на шофьора и го изчака да се скрие зад ъгъла. Едва тогава прекрачи прага.
Банка „Женева — Цюрих“ се грижеше за нуждите на новото съсловие в Русия, появило се след рухването на комунизма. Политици, босове на мафията (наричани бизнесмени), футболисти и поп звезди, всички те бяха дребни вложители в сравнение с новите богаташи на страната. Всички знаеха техните имена, но същевременно тези хора можеха да си позволят да запазят в тайна размера на богатството си.
Кранц приближи до изработеното от дърво гише, нарочно проектирано в ретро стил. Тук човек не можеше да види обичайните опашки от чакащи, нито ограждения за осигуряване на ред. Срещаха се единствено услужливи и спокойни мъже в семпли сиви костюми, бели ризи и копринени връзки. По нищо не се отличаваха от колегите си в Женева или в Цюрих.
— Какво мога да направя за вас? — попита любезният служител зад гишето, който в момента се опитваше да прецени към кои от клиентите може да причисли новодошлата — съпруга на мафиот или дъщеря на някой богаташ. Във всеки случай не приличаше на поп звезда.
— Сто и седем, двеста и девет, петдесет и девет — бе единственото, което Кранц произнесе.
Той набра издиктуваните числа на клавиатурата на компютъра си и когато на екрана се появи полученият резултат, човекът стана по-внимателен.
— Може ли да видя паспорта ви?
Кранц подаде един от паспортите, които бе взела преди малко от хотел „Исла“.
— Каква е сумата по сметката ми? — попита тя.
— Според вас на колко възлиза приблизително?
— Някъде около два милиона долара.
— Колко бихте искали да изтеглите? — поинтересува се служителят.
— Десет хиляди долара и десет хиляди рубли.
Мъжът извади малко приспособление с клетки за отделните купюри и се зае да отброява внимателно исканите суми.
— От доста време не е имало движение по сметката ви — отбеляза мъжът, след като хвърли пореден поглед към екрана.
— Така е, но щом съм вече в града, нещата вероятно ще се променят.
— С нетърпение ще очакваме да ви бъдем полезни, госпожо — любезно откликна служителят и подаде две спретнати пакетчета в пластмасови опаковки с формата на портфейл, по които не се виждаха никакви отличителни белези. Както обикновено се случва в такива институции, не бяха издадени и подписани никакви документи.
Кранц прибра пакетчетата във вътрешния джоб на якето си и много спокойно напусна помещението. Навън спря първото свободно такси.
— Арбат — поръча, докато сядаше на задната седалка. Време беше да пристъпи към осъществяване на втората част от плана си.
Фенстън бе спазил обещанието си. Неин ред беше да изпълни своето, ако искаше вторите два милиона да се появят по сметката й в „Женева — Цюрих“. За миг се поколеба дали да не задържи двата милиона, без да си прави труд да пътува до Англия. Спомни си обаче, че Фенстън не беше прекратил връзките си с КГБ, а знаеше, че хората от тези служби с удоволствие биха я ликвидирали и за далеч по-малко възнаграждение.