— Не, милейди — отговори мъжът. — Само искам да отбележа, че другият ви гост вече пристига.
— Този човек има усет за момента — подхвърли Арабела, докато приглаждаше косата си пред огледалото. — Готова ли е стаята на Уелингтън за господин Накамура, Андрюс?
— Да, милейди. Доктор Петреску ще бъде в стаята на Ван Гог.
— Много уместно. — Домакинята се извърна към Анна. — Така ще можете да прекарате заедно неговата последна нощ тук.
Младата жена с облекчение видя колко бързо Арабела влезе във форма и й хрумна, че нейно благородие ще бъде равностоен партньор на изискания японец.
Икономът отвори външната врата и тръгна надолу по стълбите с подходяща скорост, за да може да е на покритата с чакъл алея в момента, в който зелената тойота щеше да спре. Отвори задната врата на лимузината и я задържа, за да може Накамура спокойно да излезе. В ръцете си гостът стискаше някакъв квадратен пакет.
— Японците винаги носят подарък — прошепна Анна на своята домакиня, — но е проява на лош тон да го отвориш в тяхно присъствие.
— Чудесно, но аз нямам подарък за него.
— Той и не очаква. Поканила си го в дома си и това е най-голямото уважение, което можеш да окажеш на един японец.
— Слава Богу — въздъхна нейно благородие и се приготви да поздрави госта си.
— Лейди Арабела — поклони се мъжът ниско, — голяма чест е за мен да бъда поканен в прекрасния ви дом.
— С вашето присъствие оказвате истинска чест на този дом — отговори Арабела с надеждата, че е казала каквото трябва.
Накамура се поклони още по-ниско, след което се изправи и право пред него се разкри портретът на Уелингтън, рисуван от Лорънс.
— Нали този велик мъж бе вечерял в Уентуърт Хол в нощта преди битката при Ватерло?
— Точно така — потвърди Арабела, — а вие ще спите тази вечер в неговото легло.
— Много се радвам да ви видя отново, доктор Петреску — обърна се Накамура към Анна.
— Аз също, господин Накамура. Надявам се, че сте пътували добре.
— Да, благодаря. Дори кацнахме навреме, за разлика от друг път — отговори японецът, който не мърдаше от мястото си, докато очите му обикаляха стените на помещението. — Нали ще ме поправите, Анна, ако греша, но ми се струва, че тази стая е посветена на английската школа. Гейнсбъро, ако се не лъжа? — И той посочи с възхитен поглед големия портрет на лейди Катрин Уентуърт. Анна кимна в знак на потвърждение. — Ето виждам и Ландсиър, Морланд, Ромни, Стъбс, но… Направо съм стъписан. Правилно ли употребих думата?
— Напълно — успокои го Арабела. — Това, което ви стъписа, е платно на Лили.
— Да, сър Питър Лили. И колко красива жена — той замълча за миг. — Виждам, че това е семейна черта — добави, обърнат към домакинята.
— Аз пък виждам, че във вашето семейство ласкателството е на почит — закачливо подметна Арабела.
Накамура се разсмя.
— С риск да се повторя, лейди Арабела, ако всяка стая тук е равна на тази, може да се наложи да отменя срещата си с онези скучни типове от „Коръс Стийл“. — Очите му внимателно минаваха от платно на платно. — Ето и Уитли, Лорънс, Уест и Уилки — изреждаше той безпогрешно художниците, докато най-сетне погледът му се спря на картината, подпряна на стената.
Известно време не направи никакъв коментар, но най-накрая отбеляза:
— Несъмнено работа на талантлив човек… — Накамура замълча за миг. — Но определено не е Ван Гог. — Извърна лице към Анна и продължи: — Не мога да допусна, че поискахте да прекося половината планета, за да ми покажете едно копие, още повече че всичко в този дом е оригинал.
Глава 52
Към два часа следобед на следващия ден Кранц се върна в магазина, но нямаше и следа от собственика, с когото се беше договорила.
— Ще бъде тук всеки момент — увери я продавачката, но очевидно не беше много убедена.
Този момент трая близо половин час, време, през което и продавачката се скри някъде. Когато дебелакът най-сетне се появи, Кранц със задоволство видя, че носеше обемиста найлонова торба. Без да размени и дума с него, Кранц го последва в офиса му. Едва когато затвори вратата, тлъстото му лице се разля в широка усмивка.
Стовари торбата на бюрото си и постоя така миг-два. Сетне извади червената униформа, която Кранц беше поискала.
— Жената май е малко по-висока от вас — отбеляза той, — но ще ви дам игла и конец, и то безплатно. — Изкикоти се на собственото си остроумие, но като видя, че клиентката му стои безучастно, отново стана сериозен.