— От полицията питат взимал ли си камера от местопрестъплението.
— Тя е собственост на ФБР.
— Не и ако е доказателствен материал, както много добре ти е известно. Защо не им изпратиш няколко снимки и не се опиташ да се разбереш с тях с добро. Припомни им например, че и баща ти е работил в полицията — това винаги върши работи.
— А какво ще получа в замяна? — попита агентът.
— Снимка, на чийто гръб е написано името ти. Питат дали надписът ти говори нещо, защото е ясно, че нито те, нито аз мога да се сетя — призна началникът.
Маки плъзна по бюрото две ксерокопия и даде на Джак малко време да ги разгледа. На първото Фенстън се здрависваше с президента Буш по време на службата в памет на загиналите на Кота нула. Джак добре помнеше счупеното стъкло на същата снимка, която висеше зад бюрото на Фенстън.
— Откъде полицията на Ню Йорк се е сдобила с това копие?
— Било е на бюрото на Липман. Очевидно се е канел да ти го предаде вчера вечерта заедно с тълкувание на надписа отзад.
Джак държеше вече второ копие, на което беше написано: „Делейни, тук е доказателството, от което имаш нужда“. Телефонът на Маки иззвъня.
Началникът вдигна слушалката, помълча известно време и накрая нареди:
— Свържете ме с него. — Погледна Джак и додаде: — Том Красанти ни търси от Лондон. — Здравей, Том. Дик Маки е на телефона. Джак е при мен. Точно обсъждаме случая „Фенстън“. Все още сме наникъде.
— Обаждам се във връзка със същия случай — обясни Том.
— Имам новини по него, но не са много добри. Подозираме, че Кранц е успяла да влезе в Англия.
— Не е възможно — възкликна Джак. — Как е минала паспортната проверка?
— По всяка вероятност облечена като стюардеса на „Аерофлот“ — рече Том. — Моят човек в руското посолство се обади да ме предупреди, че някаква жена е минала границата на летището, представяйки се за руската стюардеса Саша Престокович.
— Какво кара руснаците да мислят, че става дума за Кранц?
— Те нямат представа коя е жената. Единственото, което знаят, е, че заподозряната се опитала да се сприятели със старшата стюардеса на редовния полет до Лондон. След това я придружила до мястото за паспортна проверка. Оттам дойде и информацията при нас. Вторият пилот попитал коя е жената със старшата и му отговорили, че е Саша Престокович. Той обаче познавал Саша много добре. Често пътували в един и същ екипаж.
— Това все още не доказва, че става дума за Кранц — упорстваше Маки.
— Ще стигна и до това, сър, само ми дайте малко време — рече Том.
Джак искрено се зарадва, че приятелят му не може да види нетърпеливото изражение на техния началник.
— Вторият пилот докладвал на капитана и той веднага алармирал охраната на „Аерофлот“. Много скоро установили, че Саша Престокович е в тридневен отпуск, че паспортът й е откраднат задно с униформата. Тогава вече вдигнали истинска тревога. Моят човек в руското посолство ми се обади в знак на съпричастност след събитията на единайсети септември — добави Том. — Разбира се, преди това уведомил Интерпол.
— Ще се справим с всичко това, нали, Том? — попита Маки.
— Естествено, сър. — Той замълча за малко. — Та докъде бях стигнал?
— До обаждането на твоята връзка от руското посолство — подсети го Джак.
— А, да. Когато им дадох устно описание на Кранц — около метър и петдесет, към четирийсет килограма, късо подстригана, — ме помолиха да изпратя по факса нейна снимка, което и направих. Показали копие на тази снимка на втория пилот в хотела му в Лондон и той потвърдил, че това е жената от летището.
— Добра работа си свършил, Том — похвали го Маки. — Педантичен както винаги. Имаш ли някаква идея защо Кранц иска да е в Лондон?
— За да убие Петреску, според мен.
— Ти какво мислиш — попита Маки, хвърляйки поглед към Джак.
— Съгласен съм с Том — отвърна агентът. — Според мен тя е най-очевидната цел. Само не разбирам защо Кранц поема толкова голям риск да го стори точно сега.
— Прав си, но не ми се иска да излагаме на риск живота на една жена, докато се чудим какво може да е намислила Кранц. — Маки се наведе напред. — Том, слушай ме внимателно, за да не повтарям. — И запрелиства припряно досието на Фенстън. — Искам веднага да се свържеш… Изчакай един момент. А, да, ето го. Искам да се свържеш с главен полицейски инспектор Рентън от Съри. От доклада на Джак разбирам, че това е сериозен мъж, в състояние да взима бързи и смели решения, дори и някой от подчинените му да се издъни. Знам, че си го осведомил за Кранц, но го предупреди, че тя може да се опита да посегне и на някой друг в Уентуърт Хол. Ще му е изключително неприятно, ако подобно нещо се случи отново в неговия район. Обясни му при какви обстоятелства е избягала Кранц. Това ще го държи буден цялата нощ. Дай му и моя телефонен номер, в случай че иска да говори и с мен. Ще бъда непрестанно на разположение.