Когато в ръцете й не останаха повече мръвки, тя протегна ръка и помилва копринената глава на Пиктън, по-младото от двете животни. То дори не вдигна очи, когато Кранц извади кухненския нож от специалния джоб на панталоните си. Шефилдска стомана, купена същия следобед отново на Фулъм Роуд.
За пореден път погали шоколадовата глава на лабрадора, след което сграбчи ушите му, светкавично я отдръпна от вкусното парче пред носа му и само с един замах преряза гърлото му. Последва висок лай, който за части от секундата премина в скимтящо хъркане. Тъмнината скри от Кранц мъката в тъмните очи. Черният лабрадор — по-стар, но съвсем не по-умен, изръмжа кратко, наистина кратко. Кранц сграбчи отдолу челюстта му и вдигна главата му достатъчно високо, за да може да пререже и неговото гърло. Вярно, този път не беше така умела и прецизна. Кучето рухна на земята и чак тогава сграбчи с една ръка копринените уши, докато с другата довърши започнатото.
Довлече труповете зад ствола на повален дъб. Наведе се над реката и изми ръцете си. Стана й неприятно, като видя, че чисто новият й костюм е наплескан с кръв. Отри внимателно ножа си в тревата и едва тогава го прибра в специалния, приличащ на ножница джоб. Погледна часовника си. Беше разчела цялата операция да трае два часа. Оставаше й един час, преди онези в къщата, заети с изисканата и прекрасно сервирана вечеря, да се сетят, че кучетата липсват.
Прецени, че около сто и двайсет метра делят групата дървета в северния край на двора от къщата. Луната хвърляше чиста бледа светлина тази вечер, ето защо й оставаше само един начин на придвижване.
Тя коленичи и легна на тревата. Постави едната си ръка напред, след това и съответният крак отиде напред. Другата ръка и другият крак също бяха изнесени и едва тогава придърпа напред торса. Личният й рекорд за придвижване като рак бе седем минути и деветнайсет секунди за сто метра. От време на време Кранц спираше и вдигаше глава, за да огледа обстановката и да се ориентира дали се движи в правилната посока към къщата. Партерният етаж се къпеше в светлина. Първият бе почти целият в тъмнина. На втория, където спеше прислугата, светеше само един прозорец. Кранц не се интересуваше от този етаж. Личността, която търсеше, беше на партерния или първия.
Беше на около десетина метра от сградата, когато намали темпото и продължи много по-бавно, докато не докосна зида. Лежа известно време неподвижно, след което изви глава, за да използва светлината на луната и да се огледа по-внимателно. Само в големите имения от едно време поддържаха толкова широки водосточни тръби, с изпъкнали части, като стъпала на стълба.
Стигна до прозореца на голямата стая, откъдето идваше най-голямата глъчка. Тежките завеси бяха спуснати, но Кранц успя да открие пролука, през която можеше да види какво става вътре. Надигна се на колене и се взря през стъклото.
В полезрението й попадна мъж с официално сако, застанал прав и очевидно произнасяше тост, защото в ръката си държеше чаша вино. Не чуваше какво говори, но и не я интересуваше. Обиколи с поглед онази част от помещението, до която имаше достъп. В единия край на масата, с гръб към прозореца седеше дама с дълга копринена рокля, която не отделяше очи от мъжа с чашата. Кранц оцени по достойнство диамантената й огърлица, но прецени, че не попадаше в нейния периметър. Нанасяше удара си на няколко сантиметра по-високо.
Насочи вниманието си към отсрещния край на масата. Едва сдържа усмивката си, когато видя кой похапва фазан и отпива вино. Когато по-късно тази вечер Петреску се прибере в стаята си, ще завари гостенка на място, което най-малко подозира.
Зърна и мъжа с черния фрак, който бе пуснал кучетата. Стоеше прав зад дамата с копринената рокля и доливаше чашата й. Други прислужници вдигаха чинии и замитаха случайни трохи с четки в сребърни лопатки. Кранц седеше напълно неподвижно, докато очите й обхождаха методично помещението в търсене на другото гърло, което Фенстън й беше поръчал да пререже.
— Лейди Арабела, вдигам чаша, на първо място, за да ви благодаря за любезността и гостоприемството. Доставихте ми изключително удоволствие с превъзходната пъстърва и фазана, уловен във вашето имение, но най-голямо беше удоволствието от компанията на две забележителни жени. Ще запомня тази вечер и по още няколко причини. Не на последно място сред тях е фактът, че утре ще напусна Уентуърт Хол с две изключителни придобивки — един от най-прекрасните образци от творчеството на Ван Гог, както и обещанието на една от най-талантливите млади изкуствоведки да работи в управата на моята фондация. Вашият прадядо — продължаваше Накамура, като се обърна с лице към домакинята, — е проявил мъдростта да купи през 1889 година, близо преди век, автопортрета на Ван Гог от неговия приятел доктор Гаше. Утре този шедьовър ще предприеме пътуване към другия край на света. Неколкочасовият ми престой тук ме срещна и с друго ваше национално богатство, за което съм готов да платя.