— Мога ли да попитам за какво говорите? — попита Арабела.
Кранц реши, че е време да продължи проучването си.
Пропълзя бавно покрай зида, давайки си сметка, че изпъкващите камъни в ъглите вероятно са част от замисъла на прекрасния проект на сър Джон Ванбру, но на нея просто й даваха възможност да изкачи до първия етаж като по изключително удобна стълба.
Стигна балкона за по-малко от две минути и спря за миг, за да прецени колко може да са спалните, които ще трябва да обиколи. Знаеше, че докато има гости в дома, вероятно алармената инсталация не е включена във всяка стая. Сградата беше доста стара и следователно проникването вътре не би трябвало да е проблем дори за начинаещ крадец. С помощта на ножа си Кранц избута болта на прозореца на първата стая. Когато влезе, не си направи труда да търси ключа на лампата, а използва тънкото като писалка фенерче, което освети пространство колкото екран на малък телевизор. Светлото петно обиколи една по една стените, на всяка от които бяха закачени картини. Автори като Хале, Хобема и Ван Гойен биха развълнували очите на всеки познавач, но Кранц търсеше друг холандец. Щом отдели достатъчно време на всяко платно, тя изключи фенерчето и се върна на балкона. Влезе в следващата стая в момента, в който Арабела се изправи, за да благодари на Накамура за чудесната реч.
И тук Кранц проучи картините, но никоя не предизвика усмивка на лицето й. Бързо се върна на парапета. В този момент икономът предлагаше на Накамура порто и кутия с пури. Гостът прие да му налеят „Тейлър ’47“. Арабела отказа питие, но разтри няколко пури поред и накрая избра марка „Монте Кристо“. Когато икономът драсна клечка кибрит, за да запали пурата на господарката си, Анна се усмихна. Всичко вървеше по план.
Глава 56
Кранц бе прегледала вече пет от спалните, когато Арабела покани гостите си да пият кафе в дневната. Оставаха й девет стаи и тя започна да се бои, че времето няма да й стигне, а втори шанс за подобна акция едва ли щеше дай се удаде.
Бързо влезе в следващата спалня, чийто прозорец някой любител на чистия въздух бе оставил широко отворен. Запали фенерчето си и първото, което видя, бе леденият поглед на Железния херцог. Мина на следващата картина. В същия момент Накамура остави чашата си за кафе върху чинийката и се изправи.
— Мисля, че е време да се оттегля, лейди Арабела — каза той. — В противен случай има опасност онези скучни мъже от „Коръс Стийл“ да си помислят, че губя форма. — Сетне се извърна към Анна. — Очаквам с нетърпение да ви видя утре сутринта. Вероятно ще можем по време на закуска да обсъдим някои идеи за развитието на моята колекция, дори можем да поговорим за вашата заплата.
— Вече недвусмислено заявихте на колко ме оценявате — отбеляза Анна.
— Не си спомням — изненада се Накамура.
— Но аз много добре помня репликата ви как Фенстън ви е убедил, че заслужавам напълно петстотинте долара, които ви струвам на ден.
— Опитвате се да се възползвате от един стар човек — усмихна се Накамура — е, добре, няма да се отметна от думата си.
На Кранц й се стори, че чува някъде да се хлопва врата, и без да поглежда повече към Уелингтън, се върна бързо на балкона. Наложи се да прибегне до помощта на ножа, за да отвори следващия прозорец. Мина крадешком покрай стената и приближи поредното легло с балдахин. Очакваше и тук да бъде разочарована, но този път я очакваше изненада.
Окото на един луд гений я гледаше от стената. Безумните очи на една убийца отвърнаха на погледа му.
Кранц се усмихна за втори път този ден. Покатери се на леглото и приближи до следващата си жертва. Намираше се на сантиметри от творбата, когато ръката й се плъзна към джоба и измъкна ножа. Тъкмо посегна да го забие във врата на Ван Гог, когато си спомни, какво беше условието на Фенстън, ако иска да получи четири милиона вместо три. Изключи фенерчето, слезе от леглото и се мушна отдолу. Там легна по гръб и остана да лежи неподвижно.