След смъртта на Чаушеску банката преживяла няколко години на нестабилност, докато Фенстън не се срещнал с Карл Липман, юрист с отнети адвокатски права и наскоро напуснал затвора, където излежал присъда за измама. Много скоро след тази среща банката отново скъпила на краката си.
Джак разгледа внимателно няколко снимки на Брайс Фенстън, който често се появяваше в светските хроника редом с някои от най-известните жени на Ню Йорк. Описваха го ту като блестящ банкер, ту като водещ финансист, понякога и като щедър благодетел, но всяко споменаване на неговото име неизменно бе придружено от хвалебствие за великолепната му колекция от произведения на изкуството. Джак бутна снимките настрани. Още не можеше да свикне с гледката на мъж с обеца, да не говорим колко много го смущаваше бръснатата глава. Недоумяваше каква може да е причината един мъж да го направи. От кого се опитваше да се скрие?
Джак затвори папката с надпис „Мунтеану / Фенстън“ и насочи вниманието си към Пиер дьо Рошел, първата жертва.
Рошел имал нужда от седемдесет милиона франка, за да изплати своя дял от някакви лозови насаждения. До този момент опитът му във винарската индустрия се свеждал единствено до систематичното пресушаване на бутилки. Дори най-повърхностно проучване щеше да докаже, че представеният от него инвестиционен план много трудно ще покрие изискването на банката за надеждност. Ала онова, което привлякло вниманието на Фенстън, най-вероятно бил фактът, че младият човек наскоро наследил замък в Дордон, чиито стени били буквално покрити с прекрасни образци на изкуството на импресионистите — Реноар, две картини на Писаро и една на Моне от периода му в Аржантьой.
В продължение на четири безплодни години замъкът постепенно загубил ценните си предмети и останали единствено прашните очертания на липсващите картини. По времето, когато Фенстън отнасял последния шедьовър в своята частна сбирка, обремененият с непосилна лихва заем на Пиер вече се удвоил. Когато най-накрая замъкът бил обявен на търг, Пиер се заселил в малък апартамент в Марсилия, където всяка вечер се напивал безпаметно. И така, докато една умна млада жена, току-що завършила право, не подхвърлила на Пиер в един от неговите редки моменти на трезвеност, че ако „Фенстън Файнанс“ продаде неговите Реноар, Моне и две картини от Писаро, той не само ще плати дълга си, но ще спаси замъка си и останалите картини от колекцията. Това обаче изобщо не влизало в плановете на Фенстън.
Само след седмица тялото на мъртвопияния Пиер дьо Рошел било намерено на една от малките улички на Марсилия с широко зейнала в гърлото рана.
Четири години по-късно полицията на Марсилия приключила разследването по този случай с клеймо: „Без резултат“.
За да разчисти задълженията по имението, Фенстън разпродал всички картини, с изключение на тези на Реноар, Моне и двете на Писаро, платил разноските на банката и адвокатите, прибрал натрупалата се лихва, така че по-малкият брат на Пиер, Симон дьо Рошел, наследил единствено апартамента в Марсилия.
Джак се изправи, протегна схванатите си крайници и се прозя, преди да се задълбочи в подробностите около случая на Крис Адамс младши, нищо че го знаеше почти наизуст.
Бащата — Крис Адамс старши, бе управлявал преуспяваща галерия за произведения на изкуството на Мелроуз Авеню в Лос Анджелис. Беше се специализирал в Американската школа, твърде харесвана сред бляскавите знаменитости на Лос Анджелис. Преждевременната му гибел при автомобилна катастрофа оставила на сина му колекция от творби на Ротко, Полок, Джаспър Джонс, Раушенберг1, както и няколко произведения с акрилни бои на Уорхол, включително и една „Черна Мерилин“.
Стар приятел от училище посъветвал Крис да вложи парите от наследството в развихрилата се по това време дотком революция. Наследникът пояснил, че не разполага с пари в брой, а само с галерията, картините в нея и старата яхта на баща си „Кристина“. Като половината от това имущество се полагало на по-малката му сестра. В този момент „Фенстън Файнанс“ уж случайно се появила в живота на Крис и предложила заем от дванайсет милиона долара при обичайните си условия. Както често става при революциите, на бойното поле падат жертви, сред тях бил и Крис младши.
„Фенстън Файнанс“ оставили заемът да расте, без да занимават с това своя клиент. Докато един ден Крис прочел в „Лос Анджелис Таймс“, че творбата на Уорхол „Мерилин на червен фон“ е продадена за повече от четири милиона долара. Незабавно се обадил в поделението на „Кристис“ в Лос Анджелис и оттам го уверили, че може да очаква доста добра цена за платна на Полок, Ротко и Джаспър Джонс. Три месеца по-късно Липман се втурнал в кабинета на своя председател с последния каталог на „Кристис“. Тънки жълти листчета били залепени срещу седем от експонатите, които аукционната къща възнамерявала да изложи на търг. Фенстън незабавно вдигнал телефона, след което направил резервация за следващия полет до Рим.