— Сега бавно застани на колене с лице към стената — нареди Кранц. — Много бавно.
Анна се подпря на лакътя на лявата си ръка, надигна се полека, докато коленете й опряха в матрака, и се обърна към стената. Пред очите й беше картината на Ван Гог. При вида на превързаното му ухо си спомни какво бе направила Кранц с Виктория.
Сега тя се беше преместила зад нея и също стоеше на колене, без да изпуска ножа.
— Бавно се наведи напред и улови картината от двете страни.
Анна действаше безропотно, въпреки че всеки мускул на тялото й вибрираше неудържимо.
— Повдигни я внимателно, откачи я и я остави на възглавницата.
Анна събра сили и извърши всичко, както й беше наредено.
— Сега много внимателно ще дръпна ножа от краката ти, за да го опра в шията. Не си помисляй дори да правиш резки движения, защото, уверявам те, ще те заколя само за три секунди, а след десет ще съм изчезнала през прозореца. Помисли си добре, преди да дръпна ножа.
Анна не мърдаше. След секунди ножът се оттегли от вътрешната страна на бедрата й и както й беше обещано, докосна кожата на тила.
— Вдигни картината от възглавницата и се обърни с лице към мен. Бъди сигурна, че през цялото време острието няма да е по-далеч от сантиметър от гърлото ти. Като ти казвам цялото време, значи наистина ще е така. А всяко движение, което по моя преценка е неочаквано, ще бъде и последното в твоя живот.
Нямаше основания да не й вярва. Затова се наведе, вдигна предпазливо рамката и сантиметър по сантиметър започна да се извръща към Кранц, така както беше на колене. Когато за първи път видя нападателната си, Анна се изуми колко дребна и крехка изглеждаше тя. Някак уязвима. Тази грешка бе струвала живота на не един здравеняк. Ако Кранц бе надвила Сергей, то какви биха могли да са шансовете на човек като нея. Невероятно много мисли минаваха през ума й в този момент. Ами ако беше приела предложението на Андрюс дай донесе чаша топло какао преди сън?
— А сега искам да обърнеш картината така, че да е с лице към мен — нареди Кранц. — И гледай да не сваляш очи от върха на ножа. — Вдигна бавно оръжието си и то застана над главата на Анна. Докато тя обръщаше картината, Кранц насочи върха към предпочитаната от нея част от човешката анатомия.
— Дръж здраво рамката, защото приятелят ти господин Ван Гог ще загуби след миг нещо повече от ухото си.
— Но защо? — не се сдържа Анна.
— Радвам се, че попита, защото господин Фенстън много ясно нареди ти да си последният човек, който ще види шедьовъра, преди да бъде унищожен.
— Защо? — повтори Анна.
— След като не може да има картината, иска да е сигурен, че тя няма да принадлежи и на Накамура — уточни Кранц. Върхът на ножа не се отделяше на повече от сантиметър от шията на Анна. — Грешка е да вървиш срещу Фенстън. Жалко, че няма да имаш шанса да разкажеш на твоята лейди Арабела какви са плановете на Фенстън за нея. Не вярвам той да има нещо против да ги споделя с теб. Щом картината бъде унищожена, жалко, че милейди нямаше възможност да я застрахова, той ще разпродаде всичко тук, за да си върне парите. Нейната смърт, за разлика от твоята, ще бъде дълга и мъчителна. Не мога да не се възхитя на ясната и логична мисъл на господин Фенстън — замълча за миг. — Май времето на Ван Гог, а и твоето, вече изтича.
Кранц вдигна рязко ножа над главата си и заби острието в платното. Ана усети цялата сила, съдържаща се в удара на тази жена, която пред очите й изрязваше неравен кръг около главата на портрета. В центъра на платното зейна назъбена дупка. Кранц се отдръпна леко назад, за да се наслади на резултата. Беше изпълнила тази точка от договора си с Фенстън до най-малката подробност. Анна бе станала свидетел на целия спектакъл, значи Кранц спокойно можеше да пристъпи към действие за спечелването на четвъртия милион.
Анна проследи как главата на Ван Гог пада на чаршафа до нея, без да е пролята и капка кръв. Докато Кранц се радваше на постигнатото, Анна замахна с рамката и я стовари върху главата на нападателката си. Онази обаче беше по-бърза, извъртя се светкавично и посрещна удара с лявото си рамо. Анна все пак успя да скочи от леглото и дори измина няколко крачки към вратата, преди Кранц да се освободи от рамката и да се хвърли по петите на дръзката си жертва. Със светкавичен плонж се метна върху нея и заби ножа си в крака на Анна, която се просна земята, само на няколко сантиметра от вратата. Бликналата кръв заля всичко наоколо. Въпреки всичко Анна се протегна към дръжката, но беше късно. Кранц скочи отгоре й, преди да успее да я докосне, пръстите на едната й ръка стискаха здраво дългите руси коси. Притисна жертвата си към земята и всеки миг щеше да направи прочутия си разрез. Последните думи, които Анна чу, бяха: