Андрюс седеше пред входа на дома и се разпореждаше как да поставят червената дървена кутия в багажника на лимузината, когато Арабела и гостите излязоха на площадката.
— Струва ми се — започна господин Накамура, — че ако опиша с една дума престоя си в Уентуърт Хол като „запомнящ се“, това ще е типичен пример за английското омаловажаване. — Обърна се, за да хвърли последен поглед на портрета на Гейнсбъро на лейди Катрин Уентуърт. — Ако греша поправете ме, Арабела, но тя не носи ли огърлицата, с която бяхте снощи на вечеря?
— Точно така — усмихна се Арабела. — Милейди е била актриса, нещо, което по съвременната терминология би се равнявало на танцьорка на пилон, така че един Господ знае кой от многобройните й почитатели й я е подарил. Не се оплаквам, защото тъкмо на нея трябва да благодаря за красивото бижу.
— И за обеците също — додаде Анна.
— За съжаление обецата е само една — тъжно въздъхна Арабела.
— Обецата ли? — Джак бе впил поглед в картината. — Може ли да съм толкова тъп? Било е пред очите ми през цялото време.
— Какво е било пред очите ти? — попита младата жена.
— Липман беше написал на гърба на снимката на Фенстън с Джордж Буш: „Това е доказателството, от което имаш нужда“.
— Доказателство за какво? — поинтересува се и Арабела.
— Че той е поръчал убийството на сестра ти.
— Не намирам връзка между президента на Съединените щати и лейди Катрин Уентуърт — изсумтя нейно благородие.
— Точно тази грешка допуснах и аз. Връзката не е между лейди Уентуърт и Буш, а между лейди Уентуърт и Фенстън. И следата направо ще ни избоде очите.
Всички отправиха погледи към портрета на Гейнсбъро.
— И двамата носят една и съща обеца — първа наруши мълчанието Анна. — На мен също не ми е направило впечатление. Спомням си, че забелязах новата обеца на ухото на Фенстън в деня, в който ме уволни, но изобщо не я разпознах.
— Липман обаче бързо е осъзнал значението на този факт — уточни Джак, който само дето не потриваше доволно ръце.
— Разбирал е, че това е жизненоважно доказателство, което ще ни даде шанс да повдигнем обвинение.
Андрюс леко се изкашля.
— Прав си Андрюс — обади се Арабела. — Не бива да задържаме повече господин Накамура. Много семейни разкрития му се събраха през последния ден.
— Това е вярно — съгласи се японецът. — Все пак искам да поздравя господин Делейни за забележителното разкритие.
— Бавно, но сигурно стигна до истината — отбеляза Анна и улови за ръка младия мъж.
Господин Накамура се усмихна, а Арабела го придружи до вратата на колата, Анна и Джак останаха на най-горната площадка.
— Добра работа свърши, ловецо. Напълно съм съгласна с господин Накамура.
Джак се усмихна.
— Да не говорим за твоя принос на новобранец? Разбра ли защо Тина?…
— Вече мислех, че си забравил — въздъхна Анна. — Трябва да призная, че съм пропуснала няколко много ясни доказателства, очевидни дори за аматьор.
— Какви например?
— Едно момиче, което е привърженик на отбора „49“, както и на „Лейкърс“, с достатъчно познания в областта на изкуството и с вкус към американското изкуство, с хоби да плава с яхта на име „Кристина“, наречена на имената на двете деца на собственика.
— Тя е дъщерята на Крис Адамс! — възкликна Джак.
— И сестра на Крис Адамс младши.
— Това обяснява всичко.
— Почти всичко. Тина Адамс не само е загубила дома си, след като Кранц е прерязала гърлото на брат й, но й се е наложило да прекъсне образованието си в правния факултет, да, тъкмо правния.
— Излиза, че Фенстън е попаднал на неподходящ човек.
— Нещо повече. Тина сменя името си от Адамс на Форстър, мести се в Ню Йорк, преминава курс за секретарки, кандидатства за апетитно място в банка и чака секретарката на Фенстън да напусне — нещо напълно обичайно, — за да се вклини.
— При това успява да издържи до уволнението миналата седмица — напомни Джак.
В това време господин Накамура се поклони дълбоко на домакинята си и най-сетне се качи в лимузината.
— Още по-добрата новина, ловецо, е… — Анна помаха за сбогом на Накамура, — че Тина е успяла да копира всички документи, уличаващи Фенстън, на своя компютър. Запазила е договори, писма, дори личните бележки, които Фенстън си мисли, че са унищожени в Северната кула. Ето защо смятам, че няма да мине много и ти ще успееш да приключиш случая на Брайс Фенстън.