— Благодарение на теб и на Тина — отбеляза Джак. Замълча за миг. — Все пак е загубила абсолютно всичко.
— Не съвсем. Арабела й подари един милион долара за ролята, която изигра в спасяването на Уентуърт Хол.
— Един милион долара?
— Да не споменаваме за милиона лири, който получавам аз за усилието — „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“, както бе написала Арабела в бележката си.
— Свети Лука — рече Джак. — „Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери18“.
— Впечатлена съм — възхити се Анна.
— Като си помисля, дори не успях да закуся — оплака се Джак.
— Може да се смиля над теб и да ти позволя да се присъединиш към мен на обяд в първа класа на самолета, с който се прибирам.
Той се обърна и се усмихна.
— По-скоро бих желал да дойдеш на вечеря с мен в събота вечер.
— Вечерта на ирландското задушено ли? — попита Анна. — Май ще е по-добро от храната в първа класа. С удоволствие ще дойда.
— Преди да се съгласиш, трябва да те предупредя за нещо.
Колата на Накамура вече се бе скрила от погледите им.
— И какво е то?
— Майка ми е с впечатлението, че досега си била омъжена три пъти, имаш пет деца, не всичките от съпрузите ти, като четири от тях ползват наркотици, а петото е в затвора. — Той замълча. — Освен това знае, че се занимаваш с професия, далеч по-древна от тази на консултант по история на изкуството.
Анна се разсмя от все сърце.
— И какво ще й кажеш, когато разбере, че нищо от това не отговаря на истината?
— Че не си ирландка — отговори смутено Джак.
Бележка на автора
Ван Гог отрязва с бръснач лявото си ухо след скандал с приятеля си Гоген, но и до днес остава загадка защо и на двата автопортрета, които е рисувал след това, е превързано дясното.
Специалистите по история на изкуството, включително и Луи ван Тилборг, куратор на картините в музея „Ван Гог“, са убедени, че художникът е рисувал с огледало пред себе си.
Като доказателство Тилборг изтъква думите на самия художник в писмо до брат му Тео от 17 септември 1888 г. по повод огледалото, което си купува, „за да му помогне в работата“ (писмо № 685 в изданието с писма на Ван Гог от 1900 г. и писмо № 537 в английското издание от 1953 г.).
Огледалото остава в Арл, след като художникът се премества в Сен-Реми. Ван Гог пише в друго свое писмо, този път до Ж. Жиноу (11 май 1890 г., писмо № 634 в английското издание, писмо № 872 в холандското издание), в което го моли „да се грижи много за огледалото“.
Известно е, че Ван Гог е създал два автопортрета с превързано ухо. Единият може да бъде видян в института „Кортуолд“ в Лондон. Вторият е притежание на частна колекция.