Макар че Анна бе в безопасност в Уентуърт Хол, той не се чувстваше достатъчно спокоен, докато онази дребосъчка може би обикаляше наоколо. Смяташе да помоли Том да се свърже с местната полиция, докато продължава своето разследване.
Настани се във фоайето, за да изпие една бира „Гинес“, и се замисли за Анна. Много преди часовникът на стената да удари осем, Том отвори вратата на странноприемницата. Джак се изправи, за да посрещне приятеля си. Извини му се, че го е накарал да измине целия път до Уентуърт, когато можеше да прекара вечерта с Клоуи и Ханк.
— Няма да ме чуеш да се оплаквам, стига заведението да предлага приличен „Том Колинс“9.
Оберкелнерът приближи, за да вземе поръчката им. И двамата поискаха пържола, но като истински тексасец Том призна, че така и не е успял да свикне с английските порции, в които пържолата му се виждала като агнешко котлетче.
— Веднага щом някоя маса се освободи, ще ви повикам — обеща келнерът.
— Благодаря ви — обади се Джак, защото Том вече се бе навел над куфарчето си и вадеше някакви папки и листове, които нареждаше на масата във фоайето. Открай време предпочиташе да говори най-вече за работа.
— Да започнем с важните новини. Разкрихме самоличността на жената от снимката, която изпрати от Токио. — Джак остави чашата с бира и се съсредоточи. — Името й е Олга Кранц и по едно-единствено нещо си прилича с Анна Петреску.
— И какво е то?
— В агенцията се водеше като безследно изчезнала и най-вероятно мъртва. Както можеш да се увериш сам — рече Том и плъзна лист хартия по масата. — Изчезна от полезрението ни през 1989, когато престана да е член на групата бодигардове на Чаушеску. Сега вече сме убедени, че работи само за Фенстън.
— Не виждам връзка — отбеляза Джак и изчака келнерът да остави нова халба бира за него и коктейла на Том.
— Ако помислиш логично, ще намериш — посъветва го Том и отпи от питието си. — Не е лошо. И двамата с Фенстън са работили, за Чаушеску, и то по едно и също време.
— Съвпадение — подхвърли Джак. — Няма да издържи в съда.
— Може и да издържи, ако чуеш каква е била длъжностната й характеристика.
— Нека да чуем.
— Да отстранява и ликвидира всеки, който е представлявал заплаха за партийния водач.
— И пак не е достатъчно.
— Ще ти е достатъчно, когато чуеш с какво оръжие е действала.
— Кухненски нож? — предположи Джак, без да е погледнал още листа на масата.
— Позна.
— Предчувствам, че има още една свързваща брънка в твоята логика.
— А именно?
— Анна е следващата набелязана жертва.
— Не, там за щастие връзката се къса, защото Кранц беше арестувана в Букурещ тази сутрин.
— Какво? — възкликна Джак.
— Задържана е от местната полиция — уточни Том.
— Това е изумително. Непрестанно я губех, независимо че знаех къде е или къде отива.
— Хората съобщиха, че е била в безсъзнание.
— Някакви подробности? — настоя Джак.
— Изглежда Кранц се е скарала с местен шофьор на такси, у когото са намерени петстотин щатски долара. Гърлото на човека е прерязано, но и той ней е останал длъжен, защото е ранена в дясното рамо с огнестрелно оръжие. Все още не се знае какво е предизвикало разправията, но тъй като се е случило малко преди самолетът ти да излети, се надявахме ти да можеш да хвърлиш някаква светлина.
— След като в Токио беше изиграна, Кранц се е опитала да разбере закъде пътува Анна, но този мъж никога нямаше да й каже. Пазеше я все едно й беше баща, а не шофьор. А и петстотинте долара са по-скоро клопка. Кранц не би убила за такава смешна сума. При това този шофьор никога не пускаше брояча.
— Така или иначе Кранц в момента е добре охранявана и с малко късмет ще остане зад решетките до края на живота си. А това може да не се окаже доста дълго, тъй като изглежда половината население на Румъния е готово да я удуши. — Том хвърли поглед към листа на масата. — А и се оказа, че полковник Сергей Слатинару е герой от съпротивата. — Отпи още една глътка, преди да добави: — Така че няма защо да се тревожиш за сигурността на Петреску.
Келнерът се появи отново и ги поведе към салона, за да ги настани на масата.
— И аз като всички румънци няма да се успокоя, докато не видя Кранц мъртва — подхвърли Джак, докато се изправяше. — И дотогава ще продължавам да се тревожа за Анна.
— Анна ли? Откога сте на малки имена? — попита приятелят му и се отпусна на предложения стол.
9
Коктейл, който се приготвя от джин, вода „Гарниш“, сока на кисел плод и се гарнира с череша и парче портокал. — Б.пр.