— Не сме, макар да съм прекарал повече нощи с нея, отколкото с коя да е от последните ми приятелки.
— Тогава може би трябваше да я поканим да вечеря с нас?
— Забрави. Вероятно ще вечеря с лейди Арабела в Уентуърт Хол, докато ние ще трябва да се задоволим с местната кръчма.
Един сервитьор постави пред Том чиния с картофена супа с праз, а пред Джак салата „Цезар“.
— Разбрахте ли нещо повече за Анна?
— Много дори — призна Том. — И мога да ти кажа, че едно от обажданията й от Букурещ е било до полицията в Ню Йорк, за да им съобщи, че е жива и се намира в Румъния, където е на посещение при майка си, така че могат да извадят името й от списъка на изчезналите на 11 септември. Обадила се е също на чичо си в Данвил, Илинойс, а също и на лейди Арабела Уентуърт.
— В такъв случай нещо по време на срещата й в Токио се е обърнало с краката нагоре.
— Разкажи ми по-подробно.
— Срещна се с един от крупните стоманени магнати, казва се Накамура и е един от най-големите колекционери на творби на импресионистите в света, така поне ме осведоми портиерът на компанията. — Джак замълча. — Очевидно не е успяла да убеди Накамура да купи Ван Гог, само така мога да си обясня защо върна картината в Лондон и дори позволи тя да замине за Ню Йорк.
— Нямам впечатление, че тази жена се предава лесно — отбеляза Том и извади още един лист от папката си. — От фирмата „Хепи Хайър Къмпани“ също я търсят. Твърдят, че е изоставила техен микробус до канадската граница, от него липсвали и двете брони, калобран и единият фар бил вън от строя.
— Не бих казал, че е голямо престъпление.
— Ти какво, да не си хлътнал по момичето?
Келнерът, който носеше вечерята, прекъсна разговора им.
— Две пържоли — едната средно препечена, другата — розова.
— Розовата е за мен — обади се Том.
— Приятен апетит — пожела им келнерът.
— Напредваш ли с проучването на Липман? — попита Джак.
— Да, естествено — усмихна се Том и извади още един лист на масата. — Американски гражданин второ поколение, завършил право в Колумбийския университет. Но за разлика от теб — ухили се той — след дипломирането си работи в няколко банки, мести се доста, докато накрая го хващат в измама. Специализирал се в продаване на акции на несъществуващи вдовици. — Той замълча и приятелят му се усмихна. — Всъщност вдовиците съществували, но акциите — не. Излежал двегодишната си присъда в затвора в Рочестър, щата Ню Йорк, и получил доживотна забрана да работи в банка или в каквато и да било финансова институция.
— Но е дясната ръка на Фенстън.
— На Фенстън, но не и на банката. Името му не фигурира в документите им, дори като чистач. Плаща данъци за единствения си официален доход — сума, която пристига с чек от някаква леля в Мексико, всеки месец.
— Стига бе… — не повярва на ушите си Джак.
— И преди да кажеш каквото и да било, искам да те предупредя, че отделът ми няма нито финансовите, нито човешките ресурси, за да провери дали тази леля наистина съществува.
— А някаква румънска връзка? — попита все пак Джак и заби ножа в пържолата си.
— Поне ние не знаем за такава. От Бронкс — направо в костюм на „Брук Бръдърс“10.
— Липман може да се окаже най-добрата ни брънка — рече Джак. — Само да успеем да го накараме да свидетелства.
— Няма шанс — въздъхна Том. — Откакто е напуснал затвора, не е глобяван дори за неправилно паркиране и мисля, че се страхува от Фенстън повече, отколкото от нас.
— Де да беше жив Хувър — ухили се Джак.
Двамата вдигнаха чашите си, преди Том да добави:
— Кога смяташ да летиш за Щатите? Питам не за друго, а да знам кога ще мога да се върна към всекидневните си занимания.
— Предполагам утре — отговори Джак. — Сега, когато Кранц е затворена, мога да се прибера в Ню Йорк. Маки ще иска да знае колко близо съм до доказване на връзката между Кранц и Фенстън.
— А ти близо ли си?
Увлечени в разговора си, не забелязаха двамата мъже, които питаха нещо оберкелнера. Едва ли имаха резервация, защото щяха да оставят шлиферите си на гардероб. Новите посетители прекосиха салона.
Том тъкмо прибираше листовете в куфарчето си.
— Добър вечер, господа — поздрави по-високият. — Аз съм полицейски сержант Франкам, а това е колегата ми инспектор Рос. Много съжалявам, че нарушаваме вечерята ви, но се налага да поговорим с вас — и докосна рамото на Джак.