Джак хвърли поглед на Анна, която изглеждаше порядъчно смутена, след което насочи вниманието си към ухиления Том.
Андрюс се появи отново.
— Закуската е сервирана, милейди.
Когато се събуди за втори път, млад лекар сменяше превръзката на рамото й.
— Колко време ще е необходимо, за да се възстановя напълно? — беше първият й въпрос.
Човекът се сепна, защото за първи път чуваше гласа й — писклив и остър, не отговаряше на психологическия й профил. Не бързаше да отговори, внимателно режеше бинта на превръзката.
— Три до четири дни най-много — промърмори най-сетне. — На ваше място не бих бързал да ме изпишат, защото подпиша ли картона ви, незабавно ще ви изпратят в „Джилава“, затвора, който добре познавате от времето на предишния режим.
Кранц не беше забравила голите каменни стени и огромното количество плъхове в мрачната сграда, която посещаваше всяка вечер, за да разпитва последните попълнения от затворници, преди да се прибере в топлата си и добре обзаведена крайградска къща.
— Чух, че обитателите очакват с голямо нетърпение да ви видят отново там. Още повече че отдавна не сте ги посещавали — додаде лекарят и се наведе. — Предупреждавам ви, че сега ще боли. — Той повдигна края на марлята, след това с рязко движение отлепи цялото парче. Кранц не трепна. Нямаше да му достави това удоволствие.
Преди да постави чиста превръзка, той намаза мястото с йод.
— Колко души ме пазят? — попита болната небрежно.
— Шестима, и до един въоръжени. Имат заповед да стрелят без предупреждение, ако ви хрумне да бягате. Дори съм приготвил неподписан смъртен акт за такъв случай.
Тя разбра, че няма смисъл да задава повече въпроси.
Лекарят излезе от стаята и Кранц се загледа в тавана. Ако изобщо имаше някакъв шанс да избяга, трябваше да го осъществи, докато още е в болницата. Никой не бе успял да се измъкне от „Джилава“, дори Чаушеску.
След още осем часа тя се увери, че охраната й се състои от три смени по шест души, които се редуваха всеки осем часа. Първите поемаха дежурството в шест сутринта, следващите в два следобед, а нощната смяна застъпваше в десет.
През дългата безсънна нощ Кранц дочу шестимата нощни пазачи да се оплакват от лошия си късмет. Единият беше откровено мързелив и прекара половината нощ в дремане, вторият все се прислоняваше до комина, за да пуши — в болницата очевидно беше забранено, а третият непрестанно дърдореше, че мисията му на тази земя е да задоволява жените. Все се влачеше след някоя сестра. Четвъртият беше страхотен мърморан — малко му плащали, жена му не можела да го изпере в края на седмицата… Кранц си помисли, че стига да й се удаде възможност, ще реши някои от проблемите му. Останалите двама бяха достатъчно възрастни и сигурно я помнеха чудесно. Единият не криеше, че с огромно удоволствие би й пръснал черепа, ако си надигне, главата малко повече от възглавницата.
Но дори на тях им се полагаше да се нахранят.
Джак седеше на масата, на която бяха сервирани бекон, яйца, печени бъбреци, гъби и домати, последвани от препечени филийки, английски мармалад и кафе.
— Сигурно сте доста изгладнели след подобно изпитание — отбеляза Арабела.
— Ако не беше Том, щях да си остана на дажбата в килията.
— Аз съм виновна — въздъхна Анна.
— Не е вярно — възрази Том. — И ареста, и освобождаването си дължиш на лейди Арабела, Джак.
— Не мога да си припиша всички заслуги. — Едната ръка на Арабела не спираше да поглажда главата на кучето, седнало встрани от стола й. — Наистина заради мен прибраха Джак, но вашият посланик го освободи.
— Едно нещо така и не мога да разбера, макар че Том ни разказа почти всички подробности — обади се Анна. — Защо продължихте да ме следите до Уентуърт Хол, след като сте знаели, че картината вече лети към Америка?
— Защото мислех, че жената, която уби шофьора ви в Букурещ, ще ви последва и в Лондон.
— И е възнамерявала да ме убие, така ли? — едва чуто попита тя. Джак кимна мълчаливо. — Добре, че не съм знаела — промълви и отмести настрани чинията си.
— Разбрах, че вече е арестувана за убийството на Сергей — намеси се Арабела.
— Узнах го едва снощи, когато се срещнах с Том — уточни Джак.
— Излиза, че ФБР ме е държало под око през цялото време, така ли? — Анна извърна очи към федералния агент, който мажеше масло върху препечена филийка.