— Добре де, но само Ван Гог. И нека се обърнем към „Лойд“ от Лондон. Гледай цената да не е повече от двайсет милиона.
— Защо толкова малко?
— За да не изпусна останалата част от колекцията на Уентуърт.
Липман кимна и се обърна да си върви.
— Между другото, вторият ключ у теб ли е още?
— Да, защо?
— Защото когато тя избяга, ще се наложи да оставиш още една сума.
Липман се усмихна. Явление, на което дори Фенстън рядко ставаше свидетел.
Кранц подмокри леглото си и обясни на лекаря, че пикочният й мехур е слаб. Той й разреши периодични посещения до тоалетната, но само ако е придружена от поне двама души от охраната.
Тези кратки излизания й дадоха възможност да огледа по-добре обстановката навън: бюро в дъното на коридора, където седеше медицинска сестра, стая с лекарства, която можеше да се отваря единствено в присъствие на лекаря; килер за бельо и чаршафи, други три болнични стаи, тоалетна. В другия край на коридора през отворената врата се виждаше още една стая с шест легла, а срещу нея бе изходът към аварийната стълба.
Излизанията от стаята имаха и друга цел, за която лекарят нямаше как да се досети, едва ли го пишеше в учебниците му.
При едно от кратките й излизания, щом я заключиха в кабинката, също като стаята й без прозорци, тя седна на тоалетната чиния, постави пръсти в ануса си и бавно извади пъхнатия там презерватив. Изплакна го на процеждащата се в чинията вода, развърза възела и измъкна отвътре стегната ролка от двайсетдоларови банкноти. Две от тях отдели и ги мушна в ластика на бельото си, след което върна останалите обратно.
Кранц пусна водата и бе заведена обратно в стаята. Прекара останалата част от деня в сън, защото щеше да й се наложи да е будна и свежа за нощната смяна.
Джак седеше на задната седалка в таксито и гледаше през прозореца.
Сивият плащ, образувал се на единайсети септември, все още се стелеше над Манхатън, макар забързаните нюйоркчани вече да не отправяха изумени погледи към мястото на липсващите гиганти. Тероризмът беше поредният факт, с който този най-луд град в света трябваше да се научи да живее.
Замисли се за молбата на Анна. Набра номера, който му беше дала. Отсрещна вдигна Сам. Джак му съобщи, че Анна е жива, добре е и е била на посещение при майка си в Румъния, така че може да я очаква да се прибере вечерта. Винаги е приятно да започнеш деня, като зарадваш някого. Не беше такъв случаят със следващия разговор, който трябваше да проведе. Позвъни на шефа си, за да го уведоми, че вече е в Ню Йорк. Маки му каза, че Кранц е задържана в румънска болница за операция на рамото. Била под двайсет и четири часова охрана от шест души.
— Ще съм спокоен само когато отиде в затвора — прекъсна го Джак.
— Разбрах, че вече имаш опит в това отношение — не пропусна да се заяде Маки.
Тъкмо се канеше да отговори нещо в същия дух, когато шефът му продължи:
— Защо не си починеш до края на седмицата? Заслужи си го.
— Но днес е събота — напомни му Джак.
— Значи ще се видим рано сутринта в понеделник.
Сетне написа съобщение на Анна: „Говорих със Сам, казах му, че се прибираш. Чака те с нетърпение. Той ли е единственият мъж в живота ти?“ Почака няколко минути, за да види, ще има ли отговор, след което позвъни на майка си.
— Ще дойдеш ли на вечеря тази вечер? — остро попита тя. Джак почти долови аромата на задушеното, което положително вече беше на печката.
— Бих ли го пропуснал, мамо?
— Миналата седмица го пропусна.
— Да, исках да ти се обадя, но нещо изникна в последния момент и не успях.
— Ще доведеш ли някого? — Джак допусна огромната грешка да се поколебае и веднага беше подпрян със следващия въпрос: — Добра католичка ли е?
— Не, мамо — отговори с престорена сериозност. — Разведена е, била е омъжена три пъти, двама от бившите й съпрузи са починали при съмнителни обстоятелства. Забравих да спомена, че има пет деца, но не всички са от съпрузите й. Четири от хлапетата са наркомани, а петото излежава присъда.
— Има ли си работа?
— О, да. Работи за пари в брой. Повечето й клиенти са на линия в края на седмицата, но ме увери, че може да се освободи за един час, за да опита ирландско задушено.
— С какво се занимава всъщност? — попита майка му, след като търпеливо изслуша тирадата.
— Краде произведения на изкуството — продължи вдъхновено Джак, — специализирала се е в творби на Ван Гог, Пикасо, Матис. Печели луди пари от тази дейност.