— Това е такава пълна почивка от обичайния ми начин на работа — каза тя. Той долови в гласа й нещо различно, нещо игриво, по-ведро, по-младежко. — Сякаш нищо няма значение. Нито граматиката, нито изборът на думи, нито стилът. Нищо няма значение, освен повествованието, потокът на повествованието. А това е най-лесната работа.
— Така е заради таланта ти — каза той предано.
— Е, наистина мисля, че може да се окажа доста добра в това — каза тя. — Освен това обмислях и коя съм.
— Коя си?
— Псевдонимът ми.
— О, да. И така, коя си?
— Мисля, че съм Дженъвийв де Виър.
— Боже мили!
— Харесва ли ти?
Той се изкикоти:
— Очарователно е. Единственият проблем е, че звучи като псевдоним. Ако искаме никой да не разбере, че става дума за псевдоним, ни трябва нещо малко по-обикновено.
— Гризелда де Виър?
— Гризелда Виър?
— О, добре. Но ми се струва малко прозаично. Ето какво ти предлагам: да я наречем Зелда, като съпругата на Скот Фицджералд.
— Фантастично — каза той. — Не прекалено романтично. Остави романтиката за романа.
— Правя го. Наистина е романтично — каза тя ентусиазирано. — Героят има трапчинка на брадичката.
Трой нададе писклив смях.
— Бас държа, че дори няма магистърска степен.
— Не споменавам академичните му титли — каза Изобел с достойнство. — Но наистина притежава нещо необичайно в сексуално отношение.
— Какво? — попита Трой, напълно омаян.
— Там е трудното — каза тя, като снижи гласа си до шепот и хвърли поглед към затворената врата на кабинета. — Не съм напълно сигурна. Искам да има нещо забележително по гениталиите.
Трой изпита усещане за една Изобел Латимър, която никой не беше виждал преди. Продължи да говори сдържано: не искаше да изплаши тази страна на нейната личност. Помисли си, че тя можеше да се окаже възхитителна.
— О, а има ли някаква причина?
— Явно е отличителна черта на тези романи. В онези книги, които ми изпрати, много от героите имат… забележителни атрибути. Като цяло са много добре надарени, но, освен това имат и по някоя дребна дрънкулка.
— Какво ще кажеш за две халки? — попита Трой. — Като обица, кръгла обица. Само че нанизана… — той млъкна, без да довърши. — Нанизана не на ухото.
— На пениса? — запита настойчиво Изобел.
— На препуциума, мисля.
Настъпи зашеметено мълчание.
— Така са ми разправяли — добави Трой припряно.
— И кой го прави? Сам ли си го правиш?
— О, не! Отиваш в ателие за пиърсинг.
— Ателие ли?
— Не като ателие на художник. Като салон за красота.
— И защо един мъж би направил това?
Трой се поколеба. Познаваше Изобел от шест години, но никога преди не беше водил с нея подобен разговор. Изпита чувство на силно неудобство.
— Отчасти е мода — каза предпазливо. — А някои хора изпитват удоволствие от усещането при нанизването на халката. Разказвали са ми, че усилва сексуалното удоволствие, щом като, ъъ, вече може да се действа с него.
Страхуваше се, че я е шокирал, може би дори, че я е обидил.
— Познаваш ли някой, който го е направил? Дали би ми показал?
Трой не можа да потисне кикота си.
— Познавам един тип, който много се гордее с това. Той вероятно би ти показал. Но…
— Ще дойда утре — каза тя. — Хайде да обядваме. Ще го черпя един обяд. Кажи му, че Зелда Виър би искала да се запознае с него.
Оказа се, че Зелда Виър изглежда и се облича точно като Изобел Латимър, с изключение на това, че носеше косата си пусната до раменете и криеше очите си зад тъмни очила.
— Щеше ли да ме познаеш? — попита тя Трой с надежда.
— На мига — каза той. — Както и цял литературен Лондон. Ще трябва да се преобразиш, ако наистина смятаме да правим това.
— Мислех, че като нося косата си пусната…
— Зелда Виър би имала буйна коса — каза той уверено. — Имам предвид огромна, бухнала руса грива. И обилен грим, и биещи на очи бижута, и костюм в яркозелено с грамадни златни копчета.
Изобел примигна.
— Не знам дали мога да го направя — каза тя. — И нямам абсолютно нищо от този род в гардероба си.
— Ще започнем с костюма — каза той. — Ела с мен — излезе с бързи крачки от офиса и подвикна на асистентката:
— Би ли отменила обяда с Фреди, скъпа? Кажи, че ще му звънна по-късно.
А после изтича надолу по стъпалата и повика такси.
— Сериозно ли говорим за това? — попита я той, когато затръшнаха вратата на таксито. — Значи книгата ще бъде завършена? Наистина възнамеряваш да бъдеш Зелда Виър?
— Сигурен ли си, че Зелда Виър може да спечели четвърт милион? — контрира тя.