Той се замисли за миг.
— Да. Ако книгата е толкова добра, колкото казваш.
Тя кимна.
— Сигурна съм, че е толкова добра.
— И си сигурна, че искаш да го направиш? Ще ни трябва доста сериозна сума, за да те издокараме. Нещо по-лошо — ще трябва да е сериозна сума от моите пари. И на карта ще е заложена моята репутация, когато започнем да се обръщаме към издатели. Наистина ли искаш да направиш това?
— Налага се — каза тя без заобикалки. — Не мога да се грижа за Филип по никакъв друг начин.
Той се наведе напред.
— „Хародс“ — каза кратко на шофьора.
Изобел го докосна по ръката:
— Твоите пари ли каза?
Той й се усмихна широко.
— Опитвам се да мисля за това като за стартов капитал.
— Заемаш ми пари?
Трой кимна отривисто.
— Налага се — каза. — Трябва да ти придадем стил, елегантност и блясък, а това ще струва сериозни пари. Ти не разполагаш с тях — не и докато не продадем книгата. Затова ще ти ги заема.
Тя се поколеба.
— Ами ако никой не иска романа? Или ако не платят толкова за него?
Той се изсмя късо.
— Тогава ще споделя разочарованието ти.
За момент Изобел не каза нищо, и той видя, че се опитваше да овладее порива си да заплаче.
— Влагаш собствените си пари, за да ми помогнеш? — поиска да се увери тя.
Той кимна.
За негова изненада, тя леко докосна ръката му с връхчето на пръста си: жест, нежен като целувка.
— Благодаря ти — каза тихо. — Това означава много за мен.
— Защо?
— Защото никой не ми е помагал с нищо, откакто Филип се разболя. Напълно сама съм. Караш ме да се чувствам, сякаш това е общ проект.
Трой кимна.
— Заедно сме в това — обеща той.
Не си направиха труда да търсят дрехите, които им трябваха. Трой каза няколко думи на главната продавачка на етажа с дизайнерски дрехи, и ги въведоха в помещение, което приличаше на натруфена дневна в частна къща.
— Чаша шампанско, мадам, сър? — предложи една асистентка по продажбите.
— Да, моля — каза Трой спокойно, и кимна на Изобел да прикрие благоговението си.
Огледалните врати се отвориха и влезе друга продавачка, като буташе висока стойка с окачени на нея тоалети.
— Ще имаме нужда също и от час при гримьор и фризьор — промърмори Трой.
— Разбира се, сър — прошепна тя в отговор. — Но първо, тоалетите.
Един след друг костюмите бяха сваляни от Стойката, изваждани от предпазните найлонови калъфи и размахвани като плащ на матадор пред погледа на Изобел.
— Пробвай розовия — посъветва я Трой. — А също и жълтия.
Изобел стреснато се дръпна от ярките цветове.
— Какво ще кажеш за сивия? — попита тя.
— Мадам ще боядисва ли косата си? — попита продавачката.
Изобел хвърли поглед към Трой.
— Ярко русо — потвърди той.
— Тогава розовият ще е чудесен — каза тя. — Жалко е да не поддържате силно излъчване. И розовото, и жълтото имат много силно излъчване.
Окачиха костюма в преградената със завеси пробна. Изобел влезе неохотно вътре и дръпнаха завесата зад нея. Някой дискретно пъхна под завесата чифт златисти сандали на висок ток и чифт розови чехли без пета, на висок ток. Изобел ги изгледа подозрително.
Съблече кремавата си ленена рокля и трепна леко при вида си в огледалото. Носеше сутиен и бикини, прани в пералнята толкова често, че бяха измачкани и посивели, а от шева стърчеше разнищен ластик. Ханшът й беше заоблен, бедрата — малко увиснали, коремът й беше закръглен. Под безкомпромисните светлини на пробната нямаше начин да прикрие факта, че е жена на средна възраст, която не се беше грижила за себе си.
Сви рамене и нахлузи розовото сако. Ставаше й идеално. За миг горната половина на тялото й вече изглеждаше оформена, конструирана, някак подредена. Полата се плъзна по бедрата й и тя закопча ципа на талията без затруднение. Изглеждаше стряскащо впита, но беше скроена добре, така че не я притесняваше. Подгъвът на полата стигаше точно до коляното й. През последните десет години Изобел бе носила само поли с дължина поне до средата на прасеца. Обу розовите обувки с висок ток. Изведнъж краката й сякаш станаха по-дълги. Розовото на сакото придаваше ведрост и цвят на лицето й. Отметна коса назад и се опита да си представи как би изглеждала, ако беше руса.
— Излез — примоли се Трой. — Дай да видим.
Тя предпазливо отдръпна завесата на една страна; пристъпи навън с притеснено изражение. Трой, с чаша шампанско в ръка, я огледа с внезапно, ласкаещо внимание.
— Мили Боже, Изобел — продума той. — Убийствена си.