— Лосионът ви — прошепна тя почтително. — А сега овлажнителят. Всеки ден почиствате лицето си и си слагате лосион и овлажняващ крем, нали, мадам?
— Понякога — каза Изобел със стиснати устни. — Зависи.
Не искаше да признае, че режимът й за разкрасяване се състоеше в това да измие лицето си със сапун и вода, да се намаже с малко крем за лице и после да си сложи червило.
Гримьорката подготви лицето на Изобел, сякаш определяше размерите на платно за рисуване, а после приготви инструментите си: първо подреди различните четки, които щяха да са необходими, а после разтвори палитрата с цветовете.
— Към естествено излъчване ли се стремим? — попита тя.
— Да — отвърна Изобел.
— Не — каза Трой.
— Силно присъствие — обясни продавачката. — Мадам има нужда от впечатляващо излъчване.
— Разбира се — каза момичето. — За специално събитие ли?
Трой я изгледа намръщено.
— Строго поверително — заяви той.
— О, разбира се — отвърна тя и размаза прасковен фон дьо тен по скулите на Изобел.
Изобел затвори очи под милувката на двете органични гъби и се предаде на усещането, че я галят по цялото лице е едва доловими, леки като перце докосвания. Имаше чувството, че я целуват, много леко и нежно, и тя установи, че потъва в блян за Дарклинг Манър, където героят с трапчинката на брадичката положи горката Чарити върху олтара и смъкна ципа на панталона си, за да разкрие… Наистина съжали, когато процесът спря и гримьорката каза:
— Готово, мадам. Как ви се струва?
Изобел отвори очи и се взря в непознатата в огледалото.
Очите й бяха по-широко отворени и по-големи, в наситено, мистериозно сиво, докато преди бяха изглеждали просто бледи. Лицето й беше по-слабо, скулите й — подчертани, придавайки й средноевропейски, бляскав вид в противовес на предишния невзрачен вид на повяхваща английска роза. Миглите й бяха тъмни и гъсти, веждите — стилно оформени и извити. Устните й бяха безкомпромисно червени, с цвета на череша, извити във ведра усмивка върху красиво лице. Приличаше на стилизирано, ретуширано изображение на самата себе си.
— Аз съм… аз съм…
Трой се надигна от софата, дойде и застана зад нея, с ръце, благоговейно положени върху увитите й в хавлия рамене, гледайки я в огледалото, така че срещна погледа на отразените, а не на истинските й очи.
— Прекрасна си — каза той тихо. — Сега не просто правим пари, а създаваме личност. Зелда Виър ще бъде прекрасна.
— Фризьор? — запита продавачката. — Специалист по цветове и стилист?
— Не! — възкликна Изобел с внезапна решителност. Обърна се към Трой: — Мога да отмия това във влака на път към къщи — прошепна тя. — И мога да скрия дрехите. Но не мога да се прибера вкъщи руса. Би било направо ужасно.
Той се присви стреснато, осъзнал смисъла на думите й:
— Нима смяташ да запазиш това в тайна от Филип?
Изобел се озърна. Продавачката се оттегли на дискретно разстояние, а гримьорката беше заета да си прибира четките.
— Налага се — каза тя. — Ако узнае, че изобщо пиша такава книга, ще бъде съкрушен. Ако узнае, че го правя заради него, ще се почувства напълно посрамен, ще бъде непоносимо за него. Той мрази такива книги, мрази и такива автори. Всичко трябва да бъде запазено в пълна тайна. За целия свят, а също и за него. Ще бъде напълно смазан, ако узнае. Той…
— Той какво? — настоя Трой.
— Той мисли, че книгите ми още се продават добре. Не съм му казала, че от години сме в затруднено положение. Не мога да му го кажа сега. И не мога да му кажа за новата книга.
Трой засвирука беззвучен арпеж.
— Мислел е, че се справяш добре? Не е знаел?
От спокойната, красива маска го гледаха отчаяните очи на Изобел.
— Да — каза тя. — За него наистина е много лошо да се тревожи. Не можех да поема риска да го тревожа. Когато най-напред се разболя, той ми предаде грижата за всичко. Просто вложих всичките ни спестявания и му казах, че всичко е наред. Не знаех какво друго да направя.
— Значи всичко зависи от това? — попита Трой.
Изобел кимна.
— Но не мога трайно да променя външността си — предупреди го тя. — Така че не мога да ходя руса.
— Е, мен това ме устройва — каза Трой, усещайки как залозите в това рисковано начинание растат с всяка минута. — Аз не възразявам, ако смяташ, че може да ти се размине. Банковата сметка така или иначе ще бъде тайна, така че за мен няма значение. Стига ти да мислиш, че можеш да удържиш положението вкъщи.
— Но не мога да позволя да ми боядисат косата.
— Не — каза той. — Какво ще кажеш за перука? — Обърна се към продавачката и заяви: — Перуки. Руси перуки.