Сега, когато Филип беше зает и щастлив, и се забавляваше и се наслаждаваше на компанията на приятел, Изобел забеляза, че вече тя е тази, която броди из къщата. Но го правеше с възторженото съзнание, че разполага със свобода в собствените си владения. Когато работеше в кабинета, се наслаждаваше на спокойствието и усамотението си. Когато й се допиеше чай, отиваше до кухнята, отбелязвайки с наслада колко подредено е всичко, отчитайки лукса да може да си приготви една чаша, само за себе си, и да не се налага да се бави, за да слуша как Филип се оплаква от долнопробните предавания по дневната телевизия или иска да й разкаже за нещо, което току-що е видял в някое токшоу.
Изобел съкрати работните часове на госпожа М. отчасти защото нямаше нужда от нея, но тайно съзнаваше и че иска къщата изцяло за себе си. Откри, че дори присъствието на госпожа М. беше дразнител. Хлопването на вратата сутрин, постоянното й наблюдение над брачния им живот, злоупотребата й — поне така се струваше на Изобел — с дружелюбието на Мъри, бяха превърнали госпожа М. не толкова в помощничка на Изобел, колкото в съперница за самото сърце на дома.
— Ако нямам работа на пълен работен ден тук, ще трябва да си потърся друго място — предупреди я госпожа М. — Старая се да се съобразявам с непостоянен работен график, госпожо Латимър, но имам нужда от пълен работен ден.
— Напълно ви разбирам — каза Изобел. — Но както виждате, тъй като господин Латимър е добре и работи извън къщи, наистина нямам нужда от човек в къщата по цял ден.
— Все пак остават цялото чистене, пазаруването и прането — изтъкна госпожа М.
— Да — каза Изобел, мислейки си, че поне положението с пазаруването щеше съществено да се подобри, ако тя поемеше контрола над него. Парите за домакинството в буркана върху работния плот в кухнята все още намаляваха невероятно бързо. Госпожа М. твърдеше, че харчела малко, както винаги, а Филип твърдеше, че не взема повече от две лири за сандвич на обяд. Явно системата беше рухнала преди няколко месеца; едва сега Изобел се почувства достатъчно силна да се изправи пред недоволството на госпожа М.
— Ще имате нужда от човек, който да поема домакинските ви задължения — изтъкна госпожа М. В думите й се таеше неизказан намек, че Изобел е твърде мързелива, за да върши сама домакинската си работа, и че би могла да се опита да се справи за няколко дни, но усилията й ще се окажат безплодни.
— Несъмнено имам нужда от някого — съгласи се Изобел. — В момента съм много заета. Довършвам нов роман. Но нямам нужда от човек по седем-осем часа на ден. Мисля си, че четири часа три пъти седмично би било предостатъчно. Но може би вие не искате да работите така? За шест лири на час?
Изобел извличаше дребнаво, злорадо задоволство от проточилото се мълчание, докато госпожа М. се опитваше да пресметне колко прави четири часа по три пъти седмично, по шест лири, а най-накрая заяви възмутено:
— Това са само седемдесет и две лири седмично!
— Нямам нужда от работа за повече пари.
— Много се съмнявам, че ще намерите някой да бие целия път дотук за такива пари — каза госпожа М. заинатено. — Едва ли си струва.
— Ще трябва да проверя, нали? — каза Изобел. — Ще трябва да пусна обява. Ако вие не искате да се заемете?
— Ще се заема — каза госпожа М. сърдито. — Но ще трябва да се огледам за нещо друго, госпожо Латимър. Не мога да се справям със седемдесет и две лири на седмица.
— Напълно съм сигурна, че не можете — каза Изобел язвително, мислейки си колко разточителна бе госпожа М. в поддържането на домакинството. — А веднага щом си намерите нещо, което ще ви устройва повече, можете да ми кажете, и аз, разбира се, ще ви освободя.
— Надявам се само Филип да не се изтощи, да не се разболее отново и да остане отново у дома, та отново да има нужда от грижи за него — каза госпожа М. смирено.
— И аз така се надявам — призна Изобел. — А ако положението се промени, ще ви съобщя веднага.