— За романа ми — каза Изобел. — Героят ми е смугъл, мрачен сатанист и исках да му измисля някаква… някаква интересна странност или дрънкулка.
Фреди изглеждаше леко обиден:
— Пиърсингът в стил „Принц Албърт“ не е дрънкулка — заяви той. — А изтъкване на позиция.
— По отношение на какво?
Той се поколеба за момент, а после реши да заговори:
— От една страна, можеш да бъдеш човекът, какъвто си бил роден да бъдеш: добре възпитан, с добри родители, хубава работа, приличен доход, възпитани деца, уютен дом — нали така?
Изобел кимна и почувства как тежестта на косата подчерта допълнително кимването й.
— От друга страна можеш да преосмислиш себе си. Достигаш възраст, на която си направил всичко, което се е очаквало от теб. Получил си образованието, благодарение на което си се сдобил с работата, която ще ти гарантира пенсия, а после се оглеждаш и си казваш — е, нима живях живота си и работя цял живот, само за да мога да получавам пенсия, когато остарея? Това се случи с мен. Бях счетоводител, посветих години на това да си взема изпитите, да стана партньор във фирмата, където работя, да работя за клиентите си, и внезапно се събудих една сутрин и си помислих, че съм толкова дяволски отегчен от всичко, че едва мога да стана от леглото. Това е животът ми, и той ме отегчава до сълзи.
Изобел чакаше. Изпитваше странното чувство, че чува нещо невероятно важно, че този мъж, когото отначало беше сметнала до голяма степен за глупак, й казва нещо, което трябваше да чуе.
— Е, освободих се — каза Фреди тихо. — Проговорих открито. Казах на майка си и баща си, че съм гей. Напуснах работа, изкарах курсове за интериорен дизайнер, и си сложих бижу на пениса.
Изобел примигна и почувства как спиралата тежи по ресниците й като сълзи.
— Това е моят начин да кажа, че не съм длъжен да седя в клетка. Не съм длъжен да бъда това, което хората мислят за мен. Дори не съм длъжен да се придържам към първоначалния си избор на идентичност. Мога да се освободя.
Изобел кимна.
— Наистина разбирам какво имате предвид — каза тя. — Макар това да не важи за всички. Някои хора трябва да останат в поставените граници. Някои хора правят избор, който навярно не е най-лесният, но е правилната постъпка. Някои хора имат по-силно желание да постъпят правилно, отколкото да направят каквото и да било друго. Някои хора виждат правилата и остават в техните рамки. Някои хора са принудени да го правят.
Фреди поклати глава:
— Никой не е длъжен.
Три
Когато се върнаха в апартамента му, Трой наля розово шампанско. Фреди повдигна вежда към него и каза:
— Имам у себе си малко кокаин, ако желаете?
Трой хвърли поглед към Изобел, която се преструваше, че разглежда едно старинно огледало над полицата на камината, но всъщност се възхищаваше зачудено на блясъка на косата си и сиянието на кожата си.
— Би ли ни извинила само за момент — каза й той.
Фреди изглеждаше изненадан:
— Зелда не би ли искала…?
— Не — заяви кратко Трой. — Алергична е.
Фреди беше зашеметен:
— Алергична към кокаин? Колко ужасно! Горкичката! Как изобщо се справяте? Аз просто бих умрял…
— Моля? — попита Изобел, внезапно осъзнавайки какво казваше той. Трой поклати предупредително глава към Фреди, но беше твърде късно.
— Кокаин ли вземате? — настоя Изобел, дълбоко шокирана.
— Той не, аз да — каза Фреди, лъжейки отчаяно. — Вечно се опитвам да убедя Трой да опита, но той отказва.
— Така си и мислех — каза Изобел твърдо. — Ужасно е пристрастяващо, нали? И вредно?
Трой погледна Изобел многозначително.
— Изненадваш ме — каза внимателно. — Винаги съм те смятал за много опитна и светска жена. Всички ми казват, че Зелда Виър е наистина светска жена.
Изобел се поколеба за миг, а после изтри възмутеното изражение от лицето си.
— О, разбира се — каза тя, съвземайки се. — Просто съм виждала толкова много хора да имат толкова много проблеми с него.
Трой кимна:
— Нека си останем само на шампанско, става ли?
— Разбира се — каза сговорчиво Фреди.
Трой наля на всички по още една чаша, и двамата мъже започнаха да си разказват анекдоти, за да забавляват Изобел. Изобел изрита розовите обувки с висок ток, подви под себе си дългите си крака, и се почувства млада, безгрижна и дръзка. Смееха се заедно, докато течността в бутилката намаляваше все повече и повече.
— И така — каза Трой, когато в разговора настъпи пауза. — Да видим семейните бижута, Фреди.
Изобел последва двамата мъже в стаята за гости. Трой затвори вратата след себе си и внезапно настъпи един миг на съблазнителна, потайна интимност. Изобел, замаяна от шампанското и възбудена от собствената си нова красота, от компанията на красиви мъже, от необичайните обстоятелства, се облегна на вратата и попи в съзнанието си факта, че се намираше в спалня, доста пияна и съвсем сама с двама привлекателни млади мъже.