— Вероятно е само запитване — каза Изобел спокойно. — Всъщност не храня големи надежди за него, затова го забравих.
Той кимна.
— Мислех, че е много важно, щом е трябвало линията да е свободна.
— Не особено — каза Изобел.
— Не ме изпращай — каза той и си тръгна.
Изобел кимна. Не му каза „довиждане“.
Онази нощ тя сънува Зелда. Танцуваше в прекрасна бална зала, носеше бяла бална рокля, приличаше на булка. Полилеят над главата й искреше с едрите си стъклени кристали, имаше оркестър и вази с бели лилии с дълги стъбла. Танцувайки сама, в бална зала, край чиито стени се бяха наредили хора, Зелда неспирно се въртеше в ритъма на валса. Изобел откри, че стои и я гледа, затворена в остъклен проход, подобен на неуютния коридор между къщата й и басейна. Викаше към Зелда, но тя не я чуваше. Никой не можеше да я чуе. Беше затворена в пасажа като в капан, нито на едното място, нито на другото, и никой не можеше да я чуе, когато извика предупреждение към прекрасната танцуваща жена, която беше Зелда, която пък беше Трой, който беше самата нея.
Събуди се. Беше едва пет сутринта, още тъмно. Измъкна се от леглото и слезе тихо на долния етаж. Кухнята беше топла заради печката, въпреки че останалата част от къщата бе мразовита. Изобел си направи чаша чай и я изпи, облегната на успокояващо топлата печка. Взе безжичния телефон и набра номера на мобилния телефон на Трой, който вече знаеше наизуст. Жената с глас на робот я подкани да остави съобщение за Трой. Изобел й нямаше доверие, не мислеше, че тя записва съобщенията, не смяташе, че ги предава, не вярваше Трой да има представа, че тя упорито му се обажда всеки ден. Остави телефона, смъкна се и седна на кухненския под с гръб към топлата печка. Чувстваше, че всичко е въпрос на издръжливост.
Филип не се изненада, когато се събуди и откри, че леглото е празно. Изобел често се будеше рано и започваше работа, ако някоя книга вървеше добре. Но се изненада, когато слезе долу и я намери да приготвя закуска, а не пред компютъра.
— Мислех, че работиш — каза той. — Канех се да ти направя чай.
— Поработих, а после се уморих — отвърна тя.
— Наистина изглеждаш бледа — каза той. Вгледа се в нея по-внимателно. — Да не се разболяваш от нещо? Наистина изглеждаш ужасно бледа.
— Да — Изобел се вкопчи в най-лесното обяснение. — Мисля, че съм малко неразположена.
— По-добре се върни в леглото. Дали не трябва да отидеш на лекар?
— Мисля, че просто съм уморена. Ще си почина по-късно.
— Можеш да ми се обадиш, ако имаш нужда да се прибера. Ще държа включен новия си мобилен телефон.
Очите на Изобел внезапно се напълниха със сълзи и тя се сгуши в обятията на съпруга си.
— Толкова се радвам, че те имам — каза тя немощно. — Поне имам теб.
— Защо е това? — Филип я прегърна нежно. — Разбира се, че имаш мен. Винаги си ме имала. Какво имаш предвид?
— Нищо — тя избърса очи с ръкава на халата си. — В странно настроение съм. Хормони, предполагам.
— Дали не е настъпването на климактериума? — попита Филип.
Изобел се отдръпна при тези думи, които й прозвучаха като обида, дълбоко интимно оскърбление към самото сърце на женствеността й от мъжа, когото обичаше.
— О, да — каза тя ожесточено, мразейки го, задето не разбира, мразейки го, задето се беше уловил за едно клише, което стоварваше вината върху тялото й, вместо да се помъчи да я разбере. Вместо да я попита защо се е събудила в пет сутринта и плаче в осем, той предпочиташе да я третира като болна жена. — О, да. Менопаузата. Вероятно е това. Краят на живота ми като плодовита жена. Краят на плодовитостта ми. Сигурно е това, наистина. Само това ми трябва.
Изобел телефонира в офиса на Трой. Служителката на рецепцията се държа мило. Да, Трой се беше обадил в офиса и си беше получил съобщенията. Казал, че е постоянно в движение и затова нямало да остави телефонен номер, не можели да му препращат и пакети. От време на време си проверявал имейлите. Ако имало нещо спешно, Изобел можела да му напише имейл. Изобел започна да пише писмо.
МОЙ НАЙ-СКЪПИ ТРОЙ,
МОЛЯ ТЕ, ТЕЛЕФОНИРАЙ МИ, ИМАМ НУЖДА ДА ЧУЯ ГЛАСА ТИ. МНОГО СЕ БЕЗПОКОЯ КАКВО ПРАВИШ И ЗАЩО ОТСЪСТВАШ ТОЛКОВА ДЪЛГО ОТ ОФИСА. ОСВЕН ТОВА, ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СИГУРНО СИ ПРЕДАЛ НОВАТА КНИГА НА ЗВ. ИМАМ НУЖДА ОТ ПАРИТЕ, КАКТО ЗНАЕШ. МОЛЯ ТЕ, КАЖИ МИ КАКВО СТАВА. ЧУВСТВАМ СЕ МНОГО БЕЗПОМОЩНА БЕЗ ТЕБ.
ИЗОБЕЛ.