Изобел знаеше, че Трой е подсигурен в образа на Зелда. Беше му дала достатъчно материал, по който да работи, когато предаде онази груба първа чернова. В роман на Зелда Виър всичко опираше до сюжета, нямаше нищо друго. Достатъчно проста работа беше да добавиш диалога, да придадеш пикантност на героите, щом солидната основа на историята беше положена. Трой сигурно го беше направил добре.
Ако планът предвиждаше някога да има трета книга от Зелда Виър, той можеше и да срещне известни трудности, но съвсем лесно можеше да наеме писатели-фантоми. Щом името на Зелда Виър се сдобиеше с почитатели, следващите книги вероятно щяха да продължат да се продават. Дори ако продажбите намалееха, той пак щеше да е спечелил достатъчно пари, за да води такъв живот, какъвто пожелае.
Парите. Изобел притисна студените си ръце към туптящите мускули на врата си и осъзна, че беше изгубила алтернативния си живот като красива и бляскава жена с млад и красив любовник, беше изгубила псевдонима си, донесъл й огромен успех, и освен това беше изгубила всичките си пари. Трой беше единственият титуляр по швейцарската банкова сметка, Изобел дори не знаеше номера на сметката. Можеше да докаже, че веднъж Зелда Виър е изплатила огромна сума на Изобел Латимър, но нямаше доказателство, че останалите пари също са нейни. Ако искаше да съсипе всички, тогава можеше да разкрие измамата, да покаже, че агентът Трой и Зелда Виър са една и съща чудата личност. Но тогава всички щяха да узнаят, че тя също е била Зелда, щяха да узнаят, че тя и Трой бяха заминали заедно, щяха да си извадят съвсем правилното заключение, че двамата са се впускали в разюздани перверзни, че са се любили в буйна наслада, но че Трой е намерил куража да продължи, когато Изобел беше спряла.
Трийсет и шест
Изобел се отпусна и облегна глава на бюрото си. Престана да мисли: нямаше сили да проумее чудовищността на онова, което се беше случило. Когато затвореше очи, виждаше единствено златистата коса, сините очи и чувствената фигура на Зелда Виър с очертаващия се хоризонт на Средиземно море зад гърба й. Когато ги отвореше, виждаше безмълвно чакащия компютър. Изобел лежеше с глава на бюрото, като ту отваряше, ту затваряше очи, и не мислеше за нищо.
Хлопването на входната врата я предупреди, че Филип влиза в къщата: тя припряно се надигна и седна, примигвайки, сякаш замаяна от дневната светлина. Изправи се на крака, влезе с препъване в кухнята, и откри, че той се взира в нея.
— Болна ли си? — попита я той, виждайки нея по халат, а кухнята — така, както я беше оставил на закуска.
— Кое време е?
— Пет часът.
— Да. Аз, ъъ, повърнах. Мисля, че имам някакъв стомашен вирус.
Филип огледа безпомощно кухнята.
— Не може ли да помолим госпожа М. да намине? — попита той. — Положението наистина вече излиза от контрол.
Изобел го погледна безизразно. Помисли си, че би трябвало да му каже, че миенето на съдовете едва ли има значение, защото ще им отнемат къщата.
— Ти й се обади — заяви тя. — Няма да дойде, ако аз я помоля.
Когато чу това, той се поколеба:
— Защо няма да…? — после видя лицето й и каза: — Аз ще й се обадя. Добре, Изи. Ще й се обадя, ще оправим това. Ти върви да си легнеш. Да ти донеса ли чаша чай?
Изобел поклати глава:
— Не искам нищо — каза тя. — Искам просто да заспя и…
Не довърши изречението. Искаше да заспи и да не се събуди никога повече. Тръгна бавно, уморено нагоре по стълбите и се върна в леглото, все още облечена в снощната пижама. За миг я осени кратък, горчив спомен, когато се сети за пижамата, с която Зелда се „размотаваше“ и късите й копринени нощници, и нощите, когато двамата с Трой спяха заедно, голи. Чу се как издаде тих болезнен стон, а после се облегна назад на възглавниците и се втренчи в тавана. Когато затваряше очи, си представяше съвършения профил на Зелда, очертан на фона на средиземноморското вечерно небе. Когато ги отвореше, виждаше паяжините по тавана. Отваряше и затваряше очи, докато таванът потъмня, а после стаята притъмня, и най-после настъпи нощта.
На сутринта Филип стана и отиде да плува, както обикновено. Мъри не се присъедини към него. Госпожа М. си отвори и влезе със собствения си ключ в девет часа. Изобел, будна, но, без да помръдва, чу Филип да се смее, че госпожа М. си е донесла банския костюм, и да си обещава удоволствието да я види по бански от две части. Предупреди я, че Изобел е болна и че ще е добре да й предложи нещо за закуска. Изобел го чу как снижава глас, за да прошепне нещо за женски проблеми, а после той се провикна нагоре по стълбите: