— Мисля, че страдате от чувство на дълбока тъга — прошепна й той.
Изобел почувства как под клепачите й набъбват едри, топли сълзи.
— Да — каза тя просто, мислейки си за Трой, за парите, и за един живот, който сега й се струваше напълно пропилян.
— Имам усещането, че сте била дълбоко опечалена — предположи той.
— Да.
— Тази загуба може да е скорошна, а може да е и стара — намекна той.
Изобел поклати глава и почувства как топлите сълзи се изливат и се търкулват надолу по бузите й.
— Скорошна — каза тя.
Той кимна:
— Любовна афера? — попита. — Всичко е поверително, госпожо Латимър. Любовна афера ли беше?
Изобел почувства как лицето й се присвива конвулсивно и сълзите започват да текат.
— Не — каза тя унило. — Всъщност не. Изгубих я, още преди да е започнала.
Господин Проктър й взе сто трийсет и четири лири за консултацията и още сто лири за някакъв еликсир, който тя трябваше да взема по четири пъти дневно, разтворен във вода. Изобел най-сетне разбра какво удоволствие беше изпитвал Филип от харченето на големи суми за получаване на надежда.
— Ще се почувствам ли скоро по-добре? — попита го тя.
Той кимна. Изобщо нямало съмнение.
— Ще имате лека алергична реакция — предупреди я. — Останете в леглото, почивайте си, и ми се обадете, ако нещо ви тревожи, обаждайте ми се при каквото и да е притеснение. И елате пак другата седмица по същото време.
На Изобел й харесваше усещането, че може да му се обади, да има нещо сигурно през седмицата, да знае, че ще се върне и отново ще я увият в одеялото, и ще й позволят да поплаче за дълбоката си, ужасна загуба.
Отиде бавно до колата и седна обратно на мястото си с въздишка.
— По-добре ли сте? — попита господин М.
Изобел поклати глава
— Мисля, че ще отнеме дълго време — каза тя. — Мисля, че ще трябва да се настроим за факта, че ще отнеме дълго време. Може и никога да не се възстановя напълно.
Филип искаше да прибере книгите й в кашони и да ги продаде. В новата къща нямаше да има място за всичките, но Изобел можеше да избере сто от любимите си и те можеха да бъдат подредени на лавиците в стаята, която преди беше офисът на Мъри.
— Всъщност не съм достатъчно добре, за да го направя — каза Изобел. — Господин Проктър казва, че трябва да си почивам.
— Би ли могла госпожа М. да го направи вместо теб? — попита Филип.
— Как би могла? — попита Изобел. — Съмнявам се, че чете нещо по-различно от списания.
— Да запазим ли тогава само класиците? — попита Филип. — Какво ще кажеш? Книгите на Дикенс и Остин. Но кои исторически книги би искала да задържиш?
— О, аз ще го направя — каза Изобел сприхаво. Стана от леглото и пъхна крака в пантофите си. Филип вече беше излязъл, тя го чу да тича надолу по стълбите, чу и бързите му крачки в коридора. Външната врата се хлопна, двигателят на колата изрева. Изобел се уви в халата си и слезе бавно по стълбите, седна в познатото кресло и се взря безцелно в пълните рафтове. Въздъхна: задачата да сортира книгите на такива, с които не можеше да се раздели и такива, които можеха да бъдат продадени, беше непосилна за нея. Книгата, която Мъри беше взел назаем, „Английска обществена история“, още беше на бюрото, където я беше оставил. Тя разсеяно я вдигна. Писмото, с което си беше отбелязвал страниците, с листовката, оповестяваща ликвидацията на компанията за строителство на плувни басейни в Лос Анджелис, изпадна с пърхане измежду страниците и падна на пода. „Уникален шанс“, твърдеше дръзко листовката.
Изобел се наведе и я вдигна: задържа листовката в ярки цветове между пръстите си и се загледа навън през прозореца, на който веднъж Мъри се беше облягал и я беше чакал да заговори, към пристройката с басейна, където веднъж я беше хванал за ръката, докато тя нахлузваше обувките си, и я беше попитал откъде взема парите си.
Трийсет и седем
Изобел, с коса, подстригана късо, по момчешки, с тесни сини джинси и бял пуловер, избута сама малкия си куфар върху лентата за багаж и помоли момичето на гишето за регистрация за място до прозореца.
— Да ви чекирам ли и за връщане, мадам?
— Няма да се връщам — каза Изобел кратко.
На яркото калифорнийско слънце, докато похапваше праскови край басейна в задния двор, преглеждайки коректурите на листовката, рекламираща новия му бизнес с басейни, Мъри чу как вратата към улицата се хлопна, а после долови и скърцането на пода, когато някой влезе в новата му къща. За момент си помисли, че беше небрежно от негова страна да не заключи вратата както трябва. Трябваше да не забравя, че вече не е в Англия, че никога вече нямаше да бъде в Англия. Надигна се от стола си без страх, за да се справи с евентуалния натрапник, влязъл от светлата улица пред дома му, и беше само отчасти изненадан да види Изобел, застанала в сянката на коридора към задния вход, загледана към него. Държеше в ръка куфар. С един поглед той отбеляза, че сега тя е с къса и светли дрехи; и че е едновременно разгневена и секси.