На трийсет и четири той вече бе доцент, на четиридесет — професор. Следобеда, когато го потърсиха от АНС, беше на четиридесет и една и бе прекарал по-голямата част от годината като гост-преподавател в Джорджтаун, донякъде защото през пролетта на същата 2006-а животът му се бе разпаднал.
Пратеникът от Форт Мийд го намери в университетската аудитория, където Мартин изнасяше лекция. Веднага ставаше ясно, че студентите го харесват. Залата бе претъпкана. Лекциите приличаха повече на дълъг и цивилизован разговор между равни, по време на който той крачеше напред-назад, като от време на време поглеждаше бележките си. Сакото му бе метнато на облегалката на стола, а ниското му пълничко тяло излъчваше заразителен ентусиазъм. Приемаше сериозно всяка забележка, говореше ясно и простичко, без академични фрази, и се опитваше в края на всяка лекция да остави предостатъчно време за дискусии и въпроси. Когато човекът от Форт Мийд пристигна, лекцията вече бе към края си.
Едно момче с червена риза вдигна ръка от петия ред.
— Казахте, че не приемате използването на термина „фундаменталистки“ по отношение на терористите. Защо?
Предвид факта, че след 11-и септември Америка беше буквално обсебена от всички въпроси, засягащи арабите, исляма и Корана, в края на всяка лекция темата набързо превключваше от академичната теория към реалните причини за яростните антизападни настроения през последните десетина години.
— Защото е погрешно — отвърна професорът. — Значението на тази дума е „обратно към корените“. Но хората, които поставят бомби във влакове, магазини и автобуси, не се връщат към корените на исляма. Те създават нова, своя собствена доктрина, а после търсят откъси от Корана, които да оправдаят постъпките им. Фундаменталисти има във всички религии. Монасите в един християнски орден, които са се обрекли на бедност, целомъдрие, подчинение и себеотрицание, са по своему фундаменталисти. Във всички религии има аскети, но те не проповядват поголовни масови убийства на мъже, жени и деца. И това е ключът за разбирането им. Разгледайте всички религии и техните секти и ще видите, че стремежът да се завърнеш към корените не може да е тероризъм, защото основните учения на всички тях, включително на исляма, не проповядват масови убийства.
Застанал встрани, човекът от Форт Мийд се опита да привлече вниманието му. Беше млад, късо подстриган, с тъмен костюм и на челото му сякаш бе изписано „спецслужби“. Мъжът почука с показалец циферблата на часовника си и Мартин кимна.
— Тогава как бихте нарекли терористите днес? Джихадисти?
Беше сериозна млада жена от задните редове. По лицето й д-р Мартин заключи, че родителите й са от Средния изток — Индия, Пакистан, може би Иран.
— Това също би било погрешно. Разбира се, джихадът съществува, но си има правила. Или е вътрешна борба на човек, който иска да стане по-добър мюсюлманин и в този случай е напълно лишен от агресия, или означава истинска свещена война, въоръжена битка в защита на исляма. Именно този мотив изтъкват терористите. Но са решили да тълкуват правилата както им е угодно. Първо, джихадът може да бъде обявен единствено от човек или група хора, които са с доказана, общоприета репутация в познанията си по Корана. Бин Ладен и последователите му са печално известни с липсата си на знания по тази тема. Дори ако Западът наистина беше нападнал, наранил, унищожил или унизил исляма и, по този начин, всички мюсюлмани, пак има правила, и Коранът е за стриктното им следване. Забранено е да се нападат и убиват тези, които не са извършили престъпление, не са ви наранили или обидили по някакъв начин. Забранено е да се убиват жени и деца. Забранено е да се вземат заложници и е забранено да се малтретират, измъчват или убиват пленените. А терористите от Ал Кайда вършат всичко това всекидневно. Пък и да не забравяме, че досега те са избили много повече мюсюлмани, отколкото християни или евреи.
— Тогава как бихте ги нарекли?
Мъжът от Форт Мийд започна да се изнервя. Беше получил ясна заповед и не искаше да я изпълни последен от всички.
— Бих ги нарекъл „новоджихадисти“, защото те започнаха неправедна война, която не се съобразява със свещения Коран и с исляма. Истинският джихад не е диващина, а това, което те извършват, е… Извинявайте, колеги, но имаме време само за още един въпрос.
Студентите започнаха да събират учебниците и бележките си. В първите редове се вдигна ръка. Питащият беше с бяла тениска на петна и с емблемата на някаква студентска рок-група.
— Терористите-самоубийци твърдят, че са мъченици. Имат ли някакво основание да го вярват?
— Едва ли — отвърна д-р Мартин. — Макар мнозина от тях да са добре образовани, просто се оставят да ги залъгват. Напълно е правдоподобно да загинеш като шахид — тоест мъченик — когато се бориш за исляма в един истински джихад. Но, повтарям, има правила, които Коранът много точно определя. Воинът не бива да загине от собствената си ръка, дори да е поел доброволно на смъртоносна мисия. Той не бива да знае мястото или часа на собствената си смърт. А самоубийството е точно обратното. Пък и към самоубийците Коранът е особено строг. Мохамед отказал да благослови тялото на един самоубиец, въпреки че същият, покосен от ужасна болест, просто сложил край на мъките си. Мястото на тези, които извършват масови убийства на невинни или отнемат собствения си живот, е в ада, а не в рая. А също и на лъжливите проповедници и имами, които ги подмамват да го сторят. Сега обаче се опасявам, че трябва да се върнем към света на Джорджтаун и хамбургерите. Благодаря ви за вниманието.