EC2 „Хоукай“ покриваше много по-голяма площ. Приличаше на огромен фенер, който обхожда с лъча си Атлантика от изток на запад и обратно. Повечето обекти, които засичаше, бяха на десетки километри от конвоя. За да е максимално полезен на ракетоносците, той оглеждаше океана пред тях в коридор, широк близо двайсет километра, и им сигнализираше какво има на около час път пред тях.
Малко преди единайсет часа на третата вечер той изпрати рутинно предупреждение.
— На четиридесет и шест километра пред вас, четири километра южно от маршрута си, се намира малък товарен кораб. Изглежда напълно неподвижен.
„Контесата на Ричмънд“ не бе съвсем неподвижен. Двигателите му бяха изключени, но под него минаваше течение със скорост четири възела и то бе достатъчно, за да го носи леко на запад.
Надуваемата моторна лодка бе спусната и вързана за въжената стълба. Четирима от екипажа вече бяха в нея и търпеливо чакаха, полюшвани от вълните.
Останалите четирима бяха на мостика. Зад руля бе Ибрахим — взираше се в тъмнината в очакване на първите приближаващи светлинки.
Индонезиецът, който отговаряше за радиостанцията, проверяваше микрофона, а зад гърба му стоеше пакистанският тийнейджър от Лийдс. Четвъртият на борда бе Афганецът.
Когато привърши с работата си, радистът кимна на момчето, което на свои ред кимна и седна на стола в радиокабината в очакване на обаждането.
Обаждането дойде от ракетоносеца, който се движеше на двеста метра отдясно на „Куин Мери II“. Дейвид Гъндлак и останалите на вахта съвсем ясно чуха съобщението, излъчено по една от стандартните честоти. Гласът бе с южняшки провлачен акцент.
— „Контесата на Ричмънд“, „Контесата на Ричмънд“, тук ракетоносец от американския военноморски флот „Монтерей“. Чувате ли ме?
Отговорът от пращящия предавател на стария товарен кораб дойде след секунди. Акцентът приличаше на ланкаширски или йоркширски.
— Да, да, „Монтерей“, „Контесата“ слуша.
— Изглежда, сте на дрейф. Дайте информация за състоянието си.
— „Контесата на Ричмънд“… Имаме няк’ъв проблем… прегрява… — пращене — витлото… не мърда… — пак пращене — действаме по въпроса.
От ракетоносеца последва кратко мълчание. После се чу:
— Повторете, „Контесата на Ричмънд“, повторете.
Този път британският акцент и прашенето бяха още по-силни. Помощник-капитанът на мостика на „Куин Мери II“ забеляза на радара мигащата светлинка на по-малко от четиридесет километра напред. На друг екран се появиха данните на „Контесата на Ричмънд“, включително потвърждението за автентичност на изпращания от нея идентификационен сигнал. Гъндлак взе микрофона.
— „Монтерей“, тук „Куин Мери две“. Нека опитаме ние.
Дейвид Гъндлак бе родом от Уиръл, Чешир, на по-малко от осемдесет километра от Ливърпул. Човекът от „Контесата“ очевидно му беше земляк.
— „Контесата на Ричмънд“, тук „Куин Мери две“. Разбирам, че имате някакви проблеми с прегряване на вала на витлото и се опитвате да ги оправите в движение. Моля, потвърдете.
— Точно тъй, точно тъй. Действаме да свършим к’вото трябва. До час, час и нещо сме готови — отвърна гласът отсреща.
— Моля, съобщете данните си. Къде сте регистрирани, откъде идвате, какви са целта и товарът ви.
— „Куин Мери“, от Ливърпул сме, товарен кораб, осем хиляди тона, движим се от Ява към Балтимор с платове и дървесина.
Гъндлак погледна екрана, на който бе изписана информацията от „Маккендрик Шипинг“ в Ливърпул, корабното брокерство „Сийбарт и Абъркромби“ и застрахователите „Лойдс“. Всичко съвпадаше.
— С кого разговарям? — попита той.
— Капитан Маккендрик. А вие кой сте, моля?
— Говори старши помощник-капитан Дейвид Гъндлак. От „Монтерей“, които със затруднение следяха разговора до момента, се обадиха отново.
— „Монтерей“ до „Куин“. Искате ли промяна на курса?
Гъндлак огледа мониторите. Компютърът следваше предварително зададения курс и се грижеше за кораба при всяка промяна на вълнението, вятъра или морските течения. Ако искаха да променят посоката обаче, трябваше да минат на ръчно управление или да вкарат в компютъра новите координати. Така или иначе щяха да задминат дрейфуващия товарен кораб след четиридесет и една минути, а и той щеше да е на повече от три километра встрани от тях.
— Не е необходимо, „Монтерей“. Ще минем на три километра от тях след четиридесет минути.
Ракетоносецът щеше да се размине с „Контесата“ още по-близо, но разстоянието пак бе напълно прилично. Двата самолета над главите им сканираха безпомощния товарен кораб за наличието на ракети или каквато и да било електронна активност и установиха, че такива няма. Въпреки това нямаше да го изпускат от поглед, докато лайнерът не се отдалечеше достатъчно. В двайсеткилометровия коридор пред тях бяха попаднали още два плавателни съда, но те бяха на голямо разстояние и щяха да бъдат предупредени да променят курса си.