После се върна на хълма и продължи работата си по покрива. Оставаха му някакви си хиляда керемиди.
Колкото и голям да изглежда комплексът на Агенцията за национална сигурност, той всъщност е пренебрежимо малка част от една от най-внушителните военни бази в Америка. Форт Мийд е разположен на шест километра източно от магистрала 95 между Балтимор и Вашингтон и базата е втори дом на 10 000 военни и още 25 000 цивилни служители. И като всеки малък град, си има съответната инфраструктура. Шпионската централа е натикана в един от ъглите на строго охранявана зона, в която до този момент д-р Мартин не беше стъпвал.
Колата мина безпрепятствено през базата чак до самата зона. На бариерата там обаче внимателно провериха пропуските на всички, а пътуващия в колата английски учен беше огледан внимателно през прозореца. Неколкостотин метра по-нататък автомобилът спря пред голяма сграда. Вътре д-р Мартин и придружителят му бяха проверени още във фоайето, последваха още проверки, звънене по телефона, сканиране на отпечатъци и ириси и най-сетне — допуск до помещенията.
След дълъг преход по коридорите стигнаха до врата без табела. Придружителят му почука и влязоха. Мартин най-сетне се озова сред познати лица — приятелите и колегите от Съвета по Корана.
Като повечето заседателни зали в подобни институции, и тази бе функционална и безлична. Нямаше прозорци, но климатикът поддържаше въздуха свеж. Овалната маса бе заобиколена от столове с високи облегалки и подлакътници. На едната стена имаше екран, а отстрани — масички с термоси с кафе и чай и подноси със сандвичи.
Домакините бяха двама офицери, които се представиха учтиво, но без да навлизат в подробности. Единият бе заместник-директорът на АНС, изпратен лично от генерала, а другият — висш представител на Министерството на вътрешната сигурност, пристигнал за случая от Вашингтон.
Останалите в стаята бяха четиримата учени от Съвета — те поне добре се познаваха. Още преди, един по един, да се съгласят да участват в този скрит от хорските очи консилиум, всеки от тях бе изучавал внимателно публикациите на другия и бе посещавал заедно с него семинари, конференции и лекции. Светът на най-добрите познавачи на Корана не е чак толкова голям.
Тери Мартин поздрави докторите Лудвиг Шраме от „Кълъмбия“, Ню Йорк, Бен Джоли от „Ранд“ и „Хари“ Харисън от „Брукингс“ (чието малко име всъщност бе друго, но всички бяха свикнали да му викат Хари). Най-възрастният и съответно — старейшина на групата, беше Бен Джоли, брадат исполин, който, въпреки намръщения поглед на заместник — директора, периодично палеше лулата си и пуфкаше плътни облаци дим. Въздухопроводите над главите им работеха на пълна мощност и почти успяваха да оправят положението, но със сигурност филтрите им щяха да имат нужда от почистване.
Без да губи време, заместник-директорът ги въведе в ситуацията, довела до събирането на Съвета. Раздаде на всички копия от два документа — арабския текст, свален от лаптопа на финансиста на Ал Кайда, и превода, направен от щатните арабисти на АНС. Четиримата веднага и в пълно мълчание се вглъбиха в арабския оригинал. По някое време шумно пуфкане от страна на д-р Джоли почти стресна човека от министерството.
Учените свършиха четенето приблизително едновременно. После се зачетоха в английския превод. Джоли вдигна очи към двамата военни.
— Е?
— Какво „е“, професоре?
— Каква точно е причината да ни съберете тук?
Заместник-директорът се наведе напред и почука с показалец един абзац от превода.
— Ето я причината. Тук. Какво означава това? За какво говорят?
И четиримата учени бяха забелязали препратката към Корана в текста на арабски. Нямаха нужда от превод. Всеки от тях бе срещал фразата неведнъж и бе изучавал възможните й значения. Но за първи път я виждаха използвана в съвременен текст.
— Ал Исра? Сигурно е някакъв код. Позовава се на случка от живота на пророка Мохамед.
— Простете незнанието ни — обади се човекът от министерството, — но какво точно е Ал Исра?
— Тери, я най-добре ти им обясни — каза д-р Джоли.
— Значи, господа — започна Тери Мартин, — става дума за препратка към момент в живота на пророка. И до днес учените спорят дали е било божествена намеса, или някакво друго преживяване. Накратко, една година след преместването си от родното си място Мека в Медина, той сънувал нещо. Или е халюцинирал. Или е преживял чудо. Нека за краткост го наричаме сън. Та в съня си той бил пренесен през планини и пустини до града Йерусалим, който по това време бил свещено място само за християни и евреи.
— И кое време е това по нашия календар?